Кони Мейсън - Танцуващият дявол

— Говориш прекалено много, скъпа — укори я Кит само за да я подразни. — Още ли твърдиш, че ме желаеш? Искам да ти покажа колко ужасно силно аз те желая и каква нужда имам от теб.

Отговорът й се загуби, защото неговите устни намериха нейните, ръцете му обхванаха лицето й с безкрайна нежност той започна да целува прелестните й уста, брадичката, носа, шептейки отново и отново името й, сякаш изпаднал в трескаво, нескончаемо бълнуване. Девън извика, обладана от блажена тръпка, когато тъмната му глава се спусна и отворената му уста пое твърдите й зърна, а ръцете му бродеха по гърба й, по талията, стегнатия й ханш и още по-надолу по копринените й бедра.

— Понапълняла си, скъпа — мъркаше Кит, докато преценяваше с ръце тежестта на нежните й гърди. — Но за мен няма значение — уверяваше я той, без да спира да я оглежда с ненаситно желание. — Така пасват по-добре на ръцете ми.

И за да докаже твърдението си, захлупи двата нежни гълъба, прокарвайки пръсти нагоре-надолу по чувствителните пъпки, докато се уплътниха и щръкнаха. После ги подхвана отново този път с устни, а върхът на влажния му език ги възбуди още повече, преди да ги налапа дълбоко и да ги засмуче с нежна настойчивост.

Тръпка на невероятна наслада разлюля тялото на Девън. О, Господи! Тя го искаше, искаше го, искаше всичко, с което щеше да я дари.

— Ах, скъпа — въздъхна Кит блажено, надигайки глава, — та ти съблазни самия дявол. Как смяташ, че някой смъртен може да ти устои?

— Някой смъртен?! Не, Кит. Ти си Диабло, дяволът, който оплете сърцето ми с паяжината на прелъстител. Толкова те обичам.

Непоносимата интимност прогони и най-малките остатъци от задръжки у Девън. Поемайки си бързо дъх, тя се извиваше необуздано в ръцете му и палаво докосваше, и милваше с ръце, уста и език якото му мъжко тяло, възбуждаше го така, че той оставаше без дъх, докарваше го до ръба на лудостта. Той едва успя да се овладее, буквално да не изчезне, когато езикът й прекара гореща, влажна пътечка по плоския мускулест корем. Пляскайки я лекичко по дупето Кит разбута с коляно краката й настрани и цялата му мъжественост се оказа в стегнатата, гореща ножница на нейното тяло. От устните му се откъсна изпълнен с екстаз стон и подтикна Девън към ответна тръпка. Телата им се сляха в едно, ръцете трепереха, изучаваха, устните бяха пламенно жадни, а Кит започна да се полее напред-назад.

Въпреки намерението му да бъде бавен и мил, силата на желанието му го тласкаше да се движи все по енергично и той се гмуркаше все по-дълбоко в меката ласкава среда на нейното същество. Напредваше по-твърдо, по-дълбоко, по-бързо в нея: нейният шепот го пришпорваше да доведе и двамата колкото е възможно по-скоро до бурно освобождаване.

Сключвайки крака около таза му, Девън го прикани да се вмести още по-навътре и по-плътно в нея. Експлозията изригна в нея, превръщайки вътрешностите и в течен огън, ала краката й останаха здраво сключени, не желаейки да го освободят, докато и той не достигне своя връх, докато и последната тръпка не напусне тялото му и последният звук не се откъсне от устните му.

— Кокали Господни, скъпа, очаквах такава наслада само на небесата, Сега знам какво съм подозирал през цялото време. Ти си моите небеса.

Продължиха любовната игра той не спря да я гали по гърдите, бедрата, корема, където ръката му се вцепени върху, очевидната изпъкналост точно под линията на кръста. Девън се задъха, сещайки се със закъснение, че Кит все още не знае нищо за тяхното дете. Сега, изглежда, сам направи своето откритие.

— Кит…

— Кокали Господни! Скъпа, ти си бременна? Защо не ми каза, че ще ставам баща? Или реши да чакаш, докато положиш детето в ръцете ми? Трябваше да ми кажеш още на бала у Смит, — укори я той. — Ако знаех, щях да бъда по-нежен.

— Не си ми причинил зло, любов моя — сините очи на Девън грееха с обич, — нито на мен, нито на нашето дете. Той е добре. Тук — и тя постави ръката му върху малката твърда издатина. Чувствам го как се движи в мен. Той, е силен точно като баща си.

— Защо не ми каза по-рано? — повтори той. — От кога знаеш? Господи, Уинстън е можел да нарани детето ни. Ако планът на Скарлет бе успял, щях да загубя и двама ви.

Ужасът превърна лицето му в маска от потисната ярост.

— Започнах да се съмнявам около месец, след като се върнах в Англия. Канех се да ти съобщя на бала, но Скарлет се намеси. А на другия ден Уинстън ме отвлече. След малко повече от пет месена ще имаш син, Кит. Щастлив ли си? — По устните на Девън пробяга плаха усмивка.