Кони Мейсън - Танцуващият дявол

— Какво ще стане със Скарлет? — попита Девън.

— Иска ми се да извия красивата й шия — измърмори Кит мрачно, — но реших да я предам на властите. Ще я съдят с убийците, извършили покушения и нарушения след амнистията. Ще бъде наказана за престъпленията според текстовете на закона. Аз приключих с раздаването на правосъдие.

Девън изпитваше твърде малко симпатии към жената, която я бе обидила още при първата им среща, затова не оспори решението на Кит.

Останаха още три дни в хижата — почиваха, разговаряха, любиха се, спяха до късно сутрин и отново правеха любов в леглото още неусмирени от усилията предишната нощ. Понякога прекарваха следобедите навън, после се любеха отново споделяйки възторга, от който дълго бяха лишени. За щастие в килера имаше достатъчно храна, така че нямаше да умрат от глад, а и Кит хвана доста дивеч.

Девън доказа, че е добра готвачка въпреки трагичната липса на опит: Кит не се изморяваше да я наблюдава в ролята й на домакиня.

— Утре сутрин тръгваме — каза Кит, докато се приготвяха да си лягат. — Ако не се върна скоро, Кормак ще разпрати да ме дирят. А и Скарлет вероятно го е влудила, той сигурно изгаря от желание да се отърве от нея.

— Тук е толкова хубаво, не ми се тръгва — прошепна Девън с копнеж.

— И в Линли Хол ще бъдеш щастлива, скъпа — обеща Кит. — Колкото по-скоро се убедим, че баща ти се е възстановил, толкова по-скоро ще отплаваме към Рай за медения месец. Оставих Тара да се оправя сама и се налага да изготвя планове за бъдещето на острова.

— Искам да отидем на Рай, Кит, но с уговорката да се върнем навреме за раждането на детето. — Девън си спомни с удоволствие топлите слънчеви дни и уханните нощи, когато се къпеха под лунната светлина на тропическия остров. — Все още ли държиш „Танцуващият дявол“?

— Да. През последните седмици вече е търговски кораб, но преди да дойда в Корнуол, дадох заповед да ни посрещне в залива близо до замъка на Кормак, за да се върнем в Лондон. Вероятно вече ни чака. Стига приказки, нощта е къса, а аз искам да те любя.

— Винаги ли ще имаш желание да ме любиш? — закачи го Девън. — Дори и когато остарея и побелея и няма да съм красива?

— За мен никога няма да остарееш, скъпа. Ще останеш все така любима и желана, както си сега. Винаги, когато правя любов с теб било веднъж, било хиляди пъти — ще бъде като че ли сега започваме, но ако продължаваш да задаваш глупави въпроси, никога няма до стигнем до този хиляден път.

Девън се изкиска щастливо, протегна ръце и го привлече в топлата си прегръдка, поднасяйки му устните и тялото си в знак на своята любов.

— Дяволите да те вземат, Кормак. Ти не си човек, а вълшебник — възкликна задъхана Скарлет.

Нощем спяха заедно — откакто преди три дни се докараха един друг до върховна наслада, привлечени от най-насищащия секс, изпитан някога от Скарлет. Кормак бе едър и недодялан, ала невероятно нежен, напълно лишен от финес, но затова пък със страхотен опит в еротиката. За три кратки дни тя го опозна и вече не се сещаше за Диабло. Още по-изумително, но и Кормак бе очарован от нея, точно колкото тя от него.

Скарлет цял живот бе чакала някой равностоен на нея силен и умен мъж. Смяташе, че го е открила в лицето на Диабло и щеше да бъде доволна от избора си, ако той не се бе влюбил безнадеждно в Девън.

— А ти си червенокоса магьосница, Скарлет — смееше се направо възхитен Кормак. — Винаги съм търсил жена като теб. Пасваме си като двойка, моя дългокрака палавнице. Сигурен съм. Несъмнено никой от нас не ще вземе връх, но се хващам на бас и двамата ще се забавляваме в това боричкане. Укротяването ти може да ми отнеме цял живот, но затова пък никога няма да ми бъде скучно.

— Точно ти ли си мъжът, който ще ме опитоми? — предизвикателно попита Скарлет. Гърленото й мъркане го подканваше да опита.

— Отгатна, но дали ти си достатъчно жена, за да ти достави удоволствие — не й остана длъжен Кормак и като се обърна, придърпа високата фигура под едрото си тяло.

Последва нощ на див и необуздан секс — продължила докато розовите лъчи огряха небето на изток. Изтощени заспаха прегърнати и не помръднаха, докато вратата на спалнята не се отвори с трясък, за да открие мъж и жена голи, спящи спокойно, всеки в обятията на другия, сред разхвърляните завивки на голямото легло, което споделяха.

— Какво, по дяволите…

Кит и Девън току-що бяха пристигнали в замъка и не откриха никого, освен заекващата прислуга. Макар персоналът да знаеше отлично къде прекара последните три нощи техният господар, лоялността повеляваше мълчание. Обезпокоен, Кит отиде незабавно в стаята на Скарлет. Девън го следваше по петите. В разрез със заповедта на Кит вратата беше отключена и той я отвори широко. Стаята бе празна! Обърна се рязко и се качи до стаята на Кормак — допускаше, че по някакъв начин Скарлет се е справила със снажния мъжага и е избягала. Не е могъл да надвие вещицата. Без да си дава труд да почука, Кит нахълта в стаята и се спря едва вътре.