Кони Мейсън - Танцуващият дявол

Устата на Кит се изкриви в ехидна усмивка — изведнъж му хрумна решение.

— Тъй като съпругата ми е една от онези, които са пострадали най-много от коварните дела на Скарлет слагам съдбата й изцяло в ръцете на Девън.

В първия миг Кормак се изуми, но постепенно схвана намерението на Кит. Знаеше колко добро и всеопрощаващо сърце притежава Девън, едва ли би осъдила на смърт една жена.

— Добре, справедливо е — съгласи се той.

Минута по-късно Скарлет стоеше пред Кит. Зелените очи издаваха предпазливост, тялото й бе напрегнато. Присъстваше и Девън, Кит я беше повикал.

— Убий ме сега! — предизвикателно подхвана Скарлет. — Предпочитам го, вместо да гния в затвора. — Очакваше Кормак да скочи в нейна защита, ала изражението му остана привидно безразлично.

— Реших да предам съдбата ти в ръцете на Девън — обяви Кит спокойно.

Девън се разтрепери, гледаше ужасена. Какво, по дяволите, е намислил Кит?

— Тъй като ти застраши живота на Девън и на нашето неродено дете, съвсем справедливо е тя да вземе решението. А аз ще се съобразя с желанието й.

— Дете! — задави се Скарлет. Чувстваше се почти умряла. През всичките си славни дни като пират никога не бе сторила преднамерено зло на дете, нито бе разрешавала на екипажа подобно нещо. — Аз… Нямах представа.

— Мога ли да кажа нещо, преди да вземеш решение? — Намеси се Кормак.

— Да — кимна Девън. — Разбира се.

— Вече съобщих на съпруга ти желанието си да се оженя за Скарлет. Щом стане моя жена, тя няма да ви създава повече неприятности. Възнамерявам да я направя пълноправен партньор в моите контрабандни операции. Така тя ще намери достатъчно вълнуващи преживявания, за да бъде щастлива и доволна, и Лондон няма да й липсва. Залагам живота си — това е достатъчно авантюристично да уталожи ненаситната жажда на Скарлет, която се крие в изящното й тяло.

На Скарлет не й остана нищо друго, освен да се вторачи в Кормак, поразена от предложението му. Дали Кит ще го приеме? Ще се съгласи ли Девън?

— Искаш Скарлет за твоя жена, така ли? — попита объркана не по-малко от Скарлет.

— Да.

— Какво мисли Кит?

— Попитай го.

Тя хвърли въпросителен поглед към Кит.

— Е, любов моя?

— Ти решаваш, скъпа. Имай предвид, че Скарлет е своенравна кучка и нямаше да изпита никакво угризение да те убие.

— Скарлет иска ли? — Девън зададе въпроса на Кормак.

— Имам всички основания да мисля, че е склонна. Нямаш представа колко фантастично се чувствахме един с друг. Желая я, по дяволите! Ако Скарлет е съгласна, още утре ще се оженя за нея. Тя ще бъде моята херцогиня, но само ако си помисли някога да се върне в Лондон, ще я набия до смърт, а после ще й извия врата.

Девън почувства как тежестта на решението буквално смаза крехките й рамене. Скарлет си бе заслужила всичко, което си докара заради желанието да причини зло. И все пак нито едно човешко същество не бива да бъде лишено от възможността за избавление. Може би пиратката се нуждае от силен мъж като Кормак, за да управлява живота й. Освен това Девън съзнаваше, че няма право да се разпорежда със смъртта на друг човек, а Скарлет сигурно ще умре, ако попадне в затвора.

Скарлет бе окрилена от надежда, Кормак й предлагаше нов шанс и то за изключително интересен живот — просто нямаше как да откаже. Всеки път щом докоснеше пламтящата й плът, тя се чувстваше възнаградена с неповторимо и съвършено преживяване. Ако стане негова жена, няма да се върне в Лондон — по каквато и да е причина. Животът сред антиките на богатите надути аристократи не й допадаше. А и като съпруга на Кормак щеше да бъде херцогиня — нали за това бе мечтала винаги?

— Приемаш ли условията на Кормак? — запита Девън най-после Скарлет.

Последва дълга напрегната тишина преди Скарлет да проговори.

— Да. Щом Кормак ме иска, аз съм негова, макар сделката да не е изгодна за него. — Обърна се към Кормак: — Ще ти е трудно да ме укротиш, но ти обещавам в замяна на тревогите, вълнуващи дни и нощи: Ако все още ме искаш, имаш моето съгласие. Ще стана твоя съпруга и партньор.

— Какво ще кажеш, скъпа? — попита Кит, очаквайки окончателната присъда на Девън.

— Нека Кормак я вземе — обяви Девън. — Желая му късмет. Ще му трябва.

Обзет от радост, Кормак грабна Скарлет на ръце и я понесе по стълбите, за да докаже господството си, като се отдаде на дива, страстна любов.

На следващия ден Девън и Кит присъстваха на сватбата, която се състоя вечерта и бе извършена от същия свещеник, който бракосъчета и тях. На бърза ръка прислугата подготви прекрасно тържество, а когато булката и младоженецът се усамотиха на брачното ложе, Девън и Кит също се уединиха.