Кони Мейсън - Танцуващият дявол

— Няма да позволя това великолепно създание да се изплъзне от погледа ми — обеща Кормак и в сините му очи проблесна лукава наслада. — Ще я накарам да се разкайва за лошите си навици. Скарлет може да е мъчна, но аз съм готов за задачата.

Кормак се засмя заразително и Кит го последва, въпреки че бе убийствено уморен и угрижен.

— Щом смяташ да укротяваш Скарлет, желая ти успех. Но не ми се оплаквай, ако се окаже по-отровна от скорпион, защото тя няма да се предаде без борба. Тя не дава, а взема.

— Ще рискувам — избоботи Кормак, нетърпеливо предвкусвайки срещата с темпераментния пират в рокля. — Не познавам жена, с която да не мога да се справя.

— Но ти не познаваш жена като Скарлет — отвърна му Кит.

След като се нахрани, Кит натъпка една торба с провизии, смени уморения кон с жребец от обора на Кормак и тръгна да дири любимата си.

Малко по-късно Кормак понесе табла с храна към красивата затворничка. Тръпка на остро нетърпение прониза огромното му тяло при мисълта какво го очаква от другата страна на вратата. Много години вече чакаше някоя пламенна и смела жена да влезе в живота му и по всичко личеше, че Скарлет е именно такава. Според Диабло душата й бе черна като неговата, но той не го възприемаше за недостатък. Като непокорна кобила тя просто се нуждаеше от здрава ръка да я води и от истински мъж — да я оседлае.

— Какво, по дяволите, искаш, ухилен блюдолизецо? — озъби се Скарлет при появата на Кормак.

— Така ли поздравяваш един мъж, който ти предлага храна и приятелство?

— Ха! Приятелство! Задник такъв! — отдръпна се Скарлет. Вулгарният й език имаше за цел да го стъписа, но докато слагаше таблата върху масата, Кормак изглеждаше невъзмутим.

— Е, моме, ще разбереш, че не се стряскам лесно. Виж какво съм ти донесъл кравайчета, конфитюр, овесена каша и горещ чай. Бъди добро момиче и хапни.

Неговият ласкав тон само предизвика вулканичната ярост на Скарлет. Никой не си позволяваше безнаказано да й говори така снизходително. Тоя мечок имаше ли представа, че тя е собственица на кораб и от нея се страхуват както приятели, така и врагове? Тя пристъпи небрежно към масата, където Кормак бе поставил таблата и я изгледа с ледено презрение. И преди огромният мъж да схване намеренията й, я грабна и я запрати по главата му.

За щастие той се наведе достатъчно бързо, така че по дрехите му се разсипа само част от храната, а таблата профуча, без да го засегне и изтрещя в стената зад него.

— Ето, това мисля за твоята храна и твоето приятелство — рече презрително Скарлет. — И двамата знаем какво възнамерява да прави с мен Диабло. Ако наистина искаш да си мой приятел, ще ми позволиш да избягам.

— О, моме, нали знаеш, не мога да го сторя. После нито твоят, нито моят живот няма да струва и лула тютюн. Право или криво аз няма да застана срещу Диабло.

— Тогава нямаме какво повече да обсъждаме — обви Скарлет, вирвайки решително брадичка. — Омитай се!

С крайчето на окото Скарлет изучаваше могъщия гигант и прецени, че е точно толкова внушителен, колкото и Диабло. Е, може би малко по-груб в крайниците, но всеки грам от неговата великолепна плът бе наситена с мъжка сексуалност и то със страхотна сила. Дори намек за отпуснатост не прозираше в плътните, релефно очертани мускули на мъжествения му торс и нозе. Кормак не беше хубавец в общоприетия смисъл — чертите му притежаваха грубо изсечена красота, нещо, което Скарлет намираше за много по-чувствено, много по непреодолимо привлекателно, отколкото мъжете с класически добър външен вид. Разбира се, тя не се канеше да му позволи да разбере колко дълбоко я е впечатлил.

Преценявайки стройното гъвкаво тяло на Скарлет, Кормак не възнамеряваше да позволи на жената—пират да го надхитри.

— Ти си доста вироглава, Скарлет, но си намери майстора. Аз не съм някой хилав пъзливец, та да ме е страх да те предизвикам. Изчисти тая мръсотия — заповяда той и посочи таблата и остатъците от храна, стичащи се по стената чак до пода.

— Върви по дяволите! — сряза го Скарлет. — Аз не съм робиня на мъже. Почисти си го сам.

Кормак пристъпи застрашително към Скарлет, но тя с разхвърчала се в диво безредие около главата й пламтяща коса застана гордо насреща му. Никога не бе отстъпвала пред мъж и би се проклела, ако го направи сега.

— Ела, насам, изрод такъв! — предизвикваше го смело тя. — Ще разбереш, че не съм лесна плячка.

Кормак се разсмя с нисък, гърлен смях. Скарлет го възбуждаше както никоя друга жена не бе успяла да го възбуди досега. Той вдъхваше нейния аромат на мускус и очите му се разшириха, а кръвта му бясно запулсира във вените. Чувстваше се тонизиран, изпълнен с живот и желаеше Скарлет. Искаше я непреодолимо — много по-силно от всичко, което някога го е обсебвало.