Кони Мейсън - Танцуващият дявол

— Проклет да си, Диабло! Никога не съм обичала друг мъж. Приех амнистията заради теб. Последвах те в Англия с надеждата да отговориш на любовта ми, а ти се хвърли в обятията на Девън.

— Никога не съм те подвеждал, че ме е грижа за теб — прекъсна я студено Кит, равнодушен към страстната изповед на Скарлет. — И вече загубих достатъчно време да слушам глупостите ти. Кажи — и то веднага — Уинстън къде отведе Девън.

— Не знам! Когато пристигнах, те бяха заедно, но…

— Продължавай — Кит разклати заплашително сабята пред носа на Скарлет.

— Докато… хм… им говорех, някой пристъпи зад мен и ме удари по главата. Свестих се след няколко часа, но вече нямаше никой. После започна да вали и реших да остана до сутринта преди… — тя прехапа устни: не желаеше да разкрие истинската причина за посещението си в Корнуол, но Кит отлично знаеше какво възнамерява за каже Скарлет.

— Как откри, че с Девън сме женени?

Тишина.

— Уинстън ли ти каза?

Отново тишина.

— Най-добре е да си признаеш, защото скоро ще науча всичко. — Върхът на сабята му лекичко бодна нежната кожа на ръката й.

— Гадно копеле! Е, добре! Уинстън ми каза, а аз му заповядах да убие малката вещица, обаче страхливият извратен тип отказа. Та дойдох сама да свърша работата. — Задъхвайки се от ярост, Скарлет млъкна за момент, за да си поеме въздух. — Но твоята блудница ми избяга, както и Уинстън. Съжалявам единствено, че не ги намерих, преди да дойдеш ти.

Очите на Кит бяха каменно студени, лицето му — неумолимо.

— Девън е моя съпруга. Не смей да я обиждаш! Хайде ставай! Идваш с мен!

Хвърляйки поглед през прозореца, Скарлет забеляза, че от изток бледолилави линии прорязват небето и лъчите на ранното утринно слънце са прогонили почти всички облаци. По клоните и по листата все още тегнеше влага и блестеше като огромни сълзи сред стръкчетата трева Изпъвайки дългите си крака, тя се надигна от стола.

— Е, какво? — попита тя.

— Ще те заведа при един приятел да те пази, докато намеря Девън. По-късно ще реша как да се разправя с теб. Сама ако си направила нещо лошо на Девън, ще те убия без никакви угризения. И бих го направил още сега, но нямам време. Кормак ще те пази, докато се върна.

Побутвайки Скарлет с върха на сабята. Кит я и изтика навън, където бе вързан конят му. След това обра целия арсенал от оръжие, накичено по тялото й, метна я на седлото и върза здраво ръцете й. После с един пъргав скок се намери зад нея.

— Диабло, дяволски приятелю, какво те носи в моя усамотен замък? — смеещите се сини очи на Кормак оглеждаха красивата фигура и пламтящата глава на Скарлет, а рунтавите му вежди се повдигаха към буйната му смолиста коса, закрила челото. — Коя е тази дама?

— Имам нужда от твоята помощ, Кормак — осведоми го мрачно Кит, докато сваляше Скарлет от седлото.

— Имаш я — избоботи Кормак. — Ела да закусим ще ми обясниш какво искаш от мен. Историята обещава да е интересна.

Докато говореше, той продължавайте да оценява с копнеж появилата се изящна червеноглавка, която очевидно ни най-малко не се стряскаше от грубата хватка на Кит. Никога не бе виждал по-великолепна представителка на женския пол.

— Скарлет, запознай се с Кормак, херцог на Пембрук и господар на този порутен замък ведно със земите наоколо докъдето поглед стига. Той е и най-дяволски добрият контрабандист в Корнуол. Кормак, това е Скарлет, един необикновен пират и коварна кучка, която се опита да убие съпругата ми.

— О, работата става дебела — кимна Кормак мъдро и очите му, пълни с разбиране, жадно се съсредоточиха върху апетитната фигура на Скарлет. Той хареса всичко у нея, с изключение на онова, което се бе опитала да стори на Девън, но жените са създадени, за да бъдат опитомявани — размишляваше той, — а укротяването на Скарлет бе задача, която би му се понравила.

По време на обилната закуска Кит разказа какво се случило през последните месеци, включително за амнистията, за възстановяване на титлата му и за опита на Скарлет да се отърве от Девън. Скарлет бе натикана в стая, подобна на килия и това даваше възможност на мъжете да говорят спокойно.

— Какво искаш да направя, Диабло? Жени не убивам. Освен това Скарлет е прекалено апетитно парче, за да допусна преждевременната й смърт.

— Моля те само, докато намеря Девън, да пазиш Скарлет. Какво ще правя с нея, зависи единственото от положението на Девън, когато я открия. Сега съм много близко до мисълта да удуша червенокосата кучка. Да разчитам ли на теб, приятелю?