Кони Мейсън - Господарят на мрака

Няколко часа по-късно, когато Гейлърд надникна в стаята, видя двамата любовници потънали в блажен сън и тихо затвори вратата зад себе си.

Бледото зимно слънце се беше издигнало високо в небето, когато Хайме отвори очи, за да приветства деня. Спомняйки си страстната нощ, която беше споделил с Алета, той потърси с очи жената, която спеше блажено до него. Тя се беше свила до него като доволно коте и той не можеш да си спомни кога се е чувствал толкова добре на събуждане. Първият му импулс беше отново да се люби с нея, но бързо остави тази мисъл настрана, спомняйки си с наслада, че се бяха любили два пъти през нощта, и то въпреки факта, че Алета още не беше укрепнала след борбата с Ивън Грей. Той се намръщи, укорявайки се мислено, че е оставил страстта да надделее над здравия разум.

Алета се раздвижи, сгушвайки се в топлината на огромното му тяло. Той изпусна един стон, от което тя се събуди изцяло. Отвори очи, вдигна поглед към него и се усмихна блажено.

— Не ме гледай така, любов моя, защото ще се изложа като неопитен младеж, който не може да контролира подтиците си.

— Нямам нищо против това.

— Но аз имам. Говорех сериозно, когато казах, че не искам да нараня тебе или детето ни. Два пъти за една нощ е достатъчно упражнение за жена в толкова напреднала бременност като тебе. Само ме остави да те подържа още малко в ръцете си, преди да посрещна деня както трябва.

Алета въздъхна щастливо.

— Толкова се страхувах, че ще мислиш, че Ивън е бащата на нашето дете. Той искаше да ти внуши това, нали знаеш.

Хайме има благоприличието да покаже виновна физиономия.

— Трябва да призная, че точно това помислих отначало. Докато Гейлърд не ми отвори очите. Тъкмо той настояваше, че ти не можеш да ме предадеш. Колкото повече мислех над думите му, толкова повече осъзнавах, че Роуина си е играла с мене. Един ден ще намеря малката вещица и ще й изтръгна истината.

— Роуина ревнуваше — каза замислено Алета. — Когато разбра, че не може да те има, искаше да си отмъсти. Затова толкова бързо се съгласи да ми помогне да избягам, когато ти ме заключи в кулата.

Хайме се изчерви.

— Можеш ли да ми простиш това? Бил съм в ужасна грешка. Само знаех, че ме ненавиждаш и смяташ да ме предадеш, след като научи за Господаря на мрака.

— Обичах те, милорд. Обичах те от много отдавна. Никога нямаше да ти навредя. Вече бях разбрала какъв е Ивън и не исках да имам нищо общо с него.

— Ще се омъжиш ли за мене, милейди?

Той беше толкова сериозен, че сърцето на Алета запърха.

— С най-голямо удоволствие ще се омъжа за тебе, милорд. Когато кажеш.

— Хенри е в Лондон и се готви да замине за Франция. Какво ще кажеш да заминем за Лондон веднага щом можеш да пътуваш, за да може кралят и всички лордове и дами в кралството да присъстват на сватбата на граф Флинт и избраницата му. Ще изпратя веднага вестител да съобщи на Хенри да ни очаква. Мислиш ли, че детето ни ще изчака толкова?

— Да, има много време.

Изведнъж Хайме се замисли.

— Може би Хенри вече е научил нещо повече за заговора против баща ми. Не мога да изкарам това от ума си. Сега ми се иска Грей да беше оцелял, за да ми даде отговорите, които търся. Може никога да не узная какво е обърнало рода Грей срещу Мортимър.

Неговите думи, толкова тържествени, така съвършено лишени от разбиране, покъртиха Алета. Как да запази тайната, която Ивън толкова лекомислено беше споделил, когато знаеше, че има отговорите, жадувани от Хайме? Решението беше просто: не можеше. Хайме заслужаваше да знае истината, каквито и да са били мотивите на Гейлърд да я пази в тайна през всичките тези години.

Молейки се дано постъпва правилно, тя си пое дъх, за да се успокои, и изрече:

— Аз имам отговорите, които търсиш, милорд.

Не знаейки как да тълкува думите й, Хайме я изгледа озадачено.

— Какви отговори имаш предвид, любов моя?

— Знам защо лорд Грей ненавиждаше рода Мортимър. Знам причината, поради която е заговорничил против баща ти и е въвлякъл своя и моя баща в този злостен заговор.

— Божичко, Алета! — Той се изправи рязко и я привлече към себе си. — Знаела си и не си ми казала?

— Доскоро не го знаех — побърза тя да обясни внезапно свивайки се пред огнения му поглед. — Ивън ми каза всичко, докато ме държеше затворена в замъка Съмърсет. Аз… не бях убедена, че ще има смисъл да ти разкривам фактите сега. Никой от участниците вече не е жив, а ти си възвърна всичко, което беше загубил след смъртта на баща си.

— Никакво земно възнаграждение не би могло някога да компенсира смъртта на почтен и любящ баща — изрече мрачно Хайме. — Ако Гейлърд не беше толкова изобретателен, сега нямаше да съм тук, за да претендирам за рожденото си право. Кажи ми, милейди, кажи ми какво знаеш.