Кони Мейсън - Господарят на мрака

Надигайки се на лакът, Хайме се вгледа в лицето й. Дали не беше разбрал нещо погрешно? Нима Алета му казваше, че никога не се е отдавала на Грей?

— Няма значение, че Грей е спал с тебе, любов моя, защото знам, че не си го искала.

— Не ме ли чу? Ивън не ме направи своя съпруга в истинския смисъл на думата. Заминах за Уелс веднага след сватбената церемония.

Хайме беше зашеметен.

— Но Грей дойде при мене в затвора и ме дразнеше, разправяйки колко хубаво се любиш и колко страстна си била.

— Лъгал те е, Хайме. Има само един мъж, който може да събуди страстта у мене и този мъж си ти.

Ръцете му се стегнаха около нея, прегръщайки я така, сякаш тя беше по-скъпоценна от злато и сребро.

— Нямаше да има значение, любов моя, но заради самата тебе се радвам, че не си била принудена да понасяш натрапването му. Можем да оставим всичко това зад гърба си. Имаме цял живот пред себе си, за да отгледаме децата си в мир и доволство.

— Ами Господарят на мрака? — запита тя тревожно.

— Господарят на мрака престана да съществува, когато Хенри поиска да обещая, че ще се откажа от контрабандата. Селяните спечелиха много от контрабандата през всичките тези години и благодарение на нея се спасиха от бедност. Не съжалявам за това, което съм направил, но няма да се върна към него. Имам всичко, което ми е необходимо, тук, в имението Мортимър. Единствено съжалявам, че не открих причината за омразата на рода Грей. Години наред Грей и Мортимър живееха в разбирателство. Но след като майката на Ивън почина, всичко се промени. Само да знаех защо.

Алета осъзна, че ако имаше намерение да каже на Хайме за Ивън, това е моментът. Но умът й отказваше да формулира думите. За какво би послужило това, запита се тя. После моментът отмина, когато Хайме повдигна брадичката й и я целуна. Отначало нежно, а после така яростно, че тялото му затрепери от усилието да овладее страстта си. Но сдържаността беше последното нещо, което Алета желаеше точно сега, когато отвърна на целувката му с жар, която го шокира. Устата й се отвори, приканвайки езика му, и той изстена, приемайки поканата й. Въпреки че беше решил да се въздържи, разбирайки докъде може да го докара всичко това, ръцете му се пъхнаха под нощницата й. Гърдите й бяха по-пълни, разбра той веднага, а талията със сигурност беше понаедряла, но никога не му беше изглеждала по красива. С треперещи от нетърпение ръце той дръпна деколтето на нощницата, оголвайки сметановите заоблености на гърдите й за жадния си поглед. Наведе се, близна и целуна нежно сатенената гладкост на шията и гърдите й, прокарвайки език по набъбналите зърна с леки близвания, които изтръгнаха стон от устните й.

Сякаш разбирайки докъде ще доведе това, Хайме се отдръпна и тъмните му очи блеснаха от потисната страст. Но Алета не искаше да допусне това. Твърде дълго беше чакала този ден.

— Милорд, моля те — изхлипа тя, дръпвайки главата му отново към гърдите си.

— Не мисля, че ще мога да спра, ако продължа — предупреди я той строго. — Толкова отдавна не съм те любил.

— Няма защо да спираш.

— Детето…

— Той е добре, наистина. Щом не съм го загубила досега, нищо няма да му навреди. Люби ме, милорд, люби ме с цялото си сърце и душа.

— Нищо друго няма да ми достави повече удоволствие — изпъшка Хайме.

Свали нощницата й, възхищавайки се на бялата й кожа, на съвършената форма на дългите й крака, на сметановата гладкост на бедрата й.

— Толкова си красива. Аз съм най-щастливият мъж на света.

— А аз съм най-щастливата жена — въздъхна Алета, дърпайки панталона му.

Той се подчини незабавно, смъкна панталона надолу по бедрата си и го хвърли настрана.

— Всичко у тебе е съвършено. Мисля, че се влюбих в тебе още първия път, когато те видях. Спомняш ли си? Ти ме нарече селянин с тор по подметките.

Тя почувства неговия поглед да се плъзва по нея като парещ, изгарящ вятър.

— Трябва да признаеш, че беше ужасно арогантен. Имах пълното основание да се противя на брака с тебе. Но това беше, преди да се влюбя в тебе.

— И аз в тебе — каза Хайме със светнали черни очи, навеждайки глава, за да засмуче връхчетата на гърдите й.

Тя ахна възхитено, когато езикът му прокара огнена пътека към издатината на тазовата й кост и по-нататък Бузите му бяха омайващо грапави срещу гладката й плът и тя потръпна от неконтролируемо предчувствие. И тогава, докосвайки с устни сладката издутина на корема й, той разтвори бедрата й и коленичи между тях. Когато описа кръг с езика около пъпа й, а после се спусна по-надолу, за да целуне меката цепнатина между краката й, Алета се вцепени и изпъшка.