Кони Мейсън - Господарят на мрака

Хайме отвори вратата на стаята на Алета и влезе тихо вътре. Очакваше да види Гейлърд да седи до леглото на Алета и когато не го видя, у него се надигна гняв. Гейлърд беше обещал да остане при Алета, докато той си даде няколко часа почивка, която му беше ужасно необходима, а старецът почти никога не нарушаваше дадената дума. Онова, което Хайме не знаеше, беше, че Алета, след като се беше събудила, се беше почувствала много по-добре и беше накарала Гейлърд да отиде да си легне, настоявайки, че е достатъчно добре, за да бъде оставена сама.

Алета чу вратата да се отваря и обърна глава. Преди да си тръгне, Гейлърд беше оставил запалена свещ на нощната масичка и в блещукащото сияние тя разпозна мощната фигура на Хайме. Дъхът заседна в гърлото й, когато си припомни силата на ръцете му, убедителността на целувките му и дълбочината на страстта му. Беше й липсвал ужасно много, искаше го, имаше нужда от него. Когато лорд Ивън я беше направил своя съпруга, беше й се сторило, че животът й е свършил. Единственото, което не й беше позволило да полудее, беше детето на Хайме, което носеше в утробата си. А най-много се страхуваше от това, че Ивън смята да унищожи детето й, когато се роди.

Хайме пресече стаята с бързи крачки, гол, ако не се смята панталонът, който беше облякъл, когато се беше събудил. Макар че до зазоряване оставаха още няколко часа, странно чувство за нещо неотложно го беше накарало да отиде в стаята на Алета. Трябваше да я види отново, да погледне красивото й лице, да се увери, че тя е добре. Ако я загубеше сега, когато имаше толкова да й даде, когато я обичаше и се нуждаеше от нея, щеше да обезсмисли всичко, за което беше работил през всичките тези години.

Хайме спря до леглото, пожелавайки си да можеше да каже на Алета всичко, което беше в сърцето му, но знаеше, че ще бъде жестоко да я буди сега след всичко, което беше преживяла. Думите щяха да дойдат по-късно, реши той, след като Алета бъде вън от опасност.

Със сърце, преизпълнено с любов, Алета наблюдаваше как Хайме се приближава към нея. С голи гърди, с изпъкнали мускули на бедрата, той стоеше пред нея в слабата светлина като древен воин. Раменете му бяха широки, торсът мощен, коремът плосък и стегнат. Мастилено черната му коса се спускаше по врата и раменете, обграждайки като в рамка красивото му лице. Той беше така ярко мъжествен, така великолепен, че накара дъха да застине в гърлото й. Страхувайки се да не си отиде, Алета се протегна към него, прошепвайки името му.

Хайме изстена и коленичи до леглото; името му, произнесено от нейните устни, беше най-сладкият звук, който някога беше чувал.

— Защо не спиш, любов моя?

Гласът му беше мек и гальовен.

Тя докосна лицето му, вкусвайки сатенената гладкост под наболата твърда брада, която той не беше имал време да махне.

— Само спя, откакто съм тук, вече не съм уморена. Седни при мене.

Хайме се поколеба. Да седи до нея, когато я искаше така отчаяно, беше най-голямото изтезание.

Алета забеляза как той се колебае дали да седне до нея на леглото и сърцето й падна в петите. Още ли я обвиняваше, че го е предала? Дали се колебаеше да я докосне, защото смята, че Ивън е спал с нея? Толкова много ли искаше той да се люби с нея, че беше сънувала, че й шепне любовни думи?

— Аз… не знам дали мога да лежа до тебе и да не те любя — призна Хайме. — А по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня по някакъв начин.

Алета не можа да не помисли, че той казва всичко това само за да не нарани чувствата й.

— Моля те — прошепна тя с треперещ глас.

Беше преживяла толкова много, че не можеше да понесе мисълта да го загуби. Наведе се, прилепи устни към гръдната му кост и беше възнаградена да усети бурното туптене на сърцето му.

Това беше повече, отколкото Хайме би могъл да понесе. Съкрушен стон се изтръгна от устните му, докато се изтягаше до нея. Години наред беше упражнявал самоконтрола си и макар че нямаше да му бъде лесно с Алета, можеше отново да го направи.

— Прегърни ме, Хайме, толкова страх преживях. — Молбата излезе от устните й в накъсан стон. — Страхувах се, че лорд Грей ще унищожи нашето дете, но щях да го убия, ако се беше опитал.

— Това копеле направи ли ти нещо? — запита Хайме през зъби.

Не искаше да знае подробностите, но трябваше да разбере дали Грей я е наранил, когато е спал с нея.

— Не. Ивън ме изпрати с татко в замъка Съмърсет веднага след сватбата, не можеше да понесе мисълта да спи с мене, докато нося детето ти.