Кони Мейсън - Господарят на мрака

— Какво стана с Грей? — запита остро Гейлърд.

— Мъртъв е. Отървахме се. Изглежда, не можеше да плува, но аз се тревожа за Алета.

— Казваш, че тя се е свестила за малко?

Хайме кимна.

— Каза ли нещо?

— Да, една дума.

— Ясно ли я каза?

— Да, но се свести за толкова малко време, че е трудно да се съди от една-единствена дума. Не е нужно да казвам, че много се тревожа за нея и за детето, което носи.

Гейлърд постави загрубялата си ръка на челото на Алета. Беше студена. Прекалено студена.

— Сега всичко е в божиите ръце, но силният пулс е добър признак. Ще повикам камериерка. Милейди трябва да бъде освободена от мокрите дрехи и да се стопли. Ще поръчам да й приготвят горещ бульон.

— Погрижи се за бульона, Гейлърд, аз ще се погрижа за другите й нужди — настоя Хайме, докато ръцете му вече се занимаваха със закопчалките на дрехите й.

Гейлърд кимна и излезе от стаята.

Вдигайки отпуснатото тяло на Алета, Хайме бързо съблече мокрите й дрехи и я загърна в наметка от кожи, която намери в долната част на леглото. Спря за миг, за да положи ръка на издутия й корем, учуден, че детето, което тя носеше, се държи здраво в гнездото си. После той седна до нея, спомняйки си с нежност всичките причини, които беше открил, за да я обича.

След малко Гейлърд се върна с димяща купа бульон, който Хайме полека започна да дава на Алета на малки глътки. Макар че тя все още отказваше да отвори очи, прилежно изгълта горещата течност, което накара Хайме да повярва, че е в по-добро състояние, отколкото показва. Оставяйки купата настрана, той тихо я повика по име.

— Алета, в безопасност си, любов моя. Събуди се.

Тя се намръщи, не искайки да напусне мъглявия свят на красивите сънища. Хайме беше в сънищата й, детето им също. Беше момче, с черна коса като баща си и точно толкова хубаво. Хайме й говореше, казвайки й колко я обича и колко й е благодарен за детето, което му беше дала.

— Алета, чуваш ли ме?

— Разбира се, че те чувам — изшептя тя тихо, несъзнавайки, че е проговорила на глас.

— Отвори очи, любов моя. Погледни ме.

Защо Хайме иска да го погледне, запита се тя разсеяно. Защо трябва да отваря очи? Чувстваше се в безопасност в света на сънищата, където нищо и никой не можеш да навреди на нея или на детето й. Защо не я остави на спокойствие? Но Хайме беше толкова настоятелен, че накрая Алета отстъпи пред молбите му и отвори очи. Първото, което видя, беше усмивката на Хайме. Следващото, което забеляза, беше непознатата стая. Тъй като не беше виждала спалнята на домакина, когато Ивън я беше докарал тук, тя нямаше представа къде се намира.

— Къде съм?

— Това е новият ти дом, любов моя. Докараха те в имението Мортимър. Нашето дете ще се роди в дома на прадедите ми.

Когато той спомена детето им, всичките болезнени спомени, които се беше опитвала да забрави, се втурнаха в ума й и ръцете й литнаха към корема. Успокоителната изпъкналост под талията й донесе толкова дълбоко облекчение, че способността да говори я напусна. Но Хайме беше достатъчно проницателен, за да осъзнае страховете й и да ги облекчи.

— Всичко е наред с детето ни, Алета — увери я той.

Разбира се, нямаше представа дали това твърдение ще бъде вярно и след няколко часа или утре, но се молеше да е така. Алета непрекъснато беше доказвала, че има сила и воля.

Въпреки умората очите й светнаха от щастие.

— Как успя да ме намериш във водата? Ивън се опита да ме удави. Не можеше да плува?

— Господ беше с мене — каза той с вяра, каквато не беше знаел, че притежава. — Колкото до Ивън…

— Той е мъртъв — каза Алета с глас, лишен от всякакво чувство. — Уместен край.

Хайме я изгледа любопитно.

— Крал Хенри го преследваше; щеше да го накаже заради лъжливи показания.

— Знам.

— Съжалявам, че ти го казвам, любов моя, но баща ти също е бил замесен в заговора против моя баща.

Болезнено изражение изкриви бледото лице на Алета.

— Твърде късно е. Ивън уби татко, когато той му нареди да ме дръпне от ръба на крепостната стена. Видях как го погребаха във вътрешния двор. Татко не беше лош човек, Хайме, само беше алчен. Мисля, че накрая се разкая за престъплението си против твоето семейство. Мисля и че очакваше с нетърпение първото си внуче.

Сълзи се търкулнаха по бузите й и Хайме я взе в прегръдките си, за да я успокои. Сериозно се съмняваше, че лорд Съмърсет е изпитвал такива угризения, както казваше Алета, но той беше нейният баща и Хайме нямаше да унищожи любовта, която тя изпитваше към него.