Кони Мейсън - Дръзка любов

— Повярвай ми, татко, много обичам съпругата си.

— Но ти каза… — протестира Бен с озадачено изражение.

— Че никога няма да обичам друга освен Кейси, и го казах напълно сериозно.

— По дяволите, Деър, не те разбирам — отвърна Рой, сигурен, че синът му си е загубил ума.

— Мисля, че е време да се запознаете със съпругата ми — ухили се дяволито Деър. — Тогава ще разберете. Но първо всички седнете.

Той излезе от стаята, последван от три чифта очи, които го гледаха така, сякаш нещо не му беше наред. Върна се след няколко секунди с Кейси и Брендън.

— Исусе! Тя прилича на…

Думите на Бен изведнъж секнаха, докато той се взираше изумено в огненокосата красавица, застанала до брат му.

— Господи, та това е тя! — извика радостно Рой. — Не знам как, но по някакъв начин Деър е успял да намери Кейси жива и да я направи своя съпруга. Няма две жени, които толкова да си приличат. И тя държи внука ми!

— По дяволите?! — зяпна смаяно Бен, изпускайки любимия израз на Деър. — Прав си, татко. Само Деър може да направи невъзможното.

Робин не каза нищо. Само се взираше в Кейси с меко и замечтано изражение.

Кейси се засмя, наслаждавайки се на сензацията, която беше предизвикала, но вниманието бързо се отклони към сина й.

— Някой от вас ще ми каже ли как стана всичко това? — запита Рой, вдигнал въпросително вежди. — Повярвахме, че си мъртва, Кейси.

— Това е дълга история, Рой — засмя се тя, — и си струва да ви я разкажа, но има още една изненада за вас.

— Господи! Не мисля, че мога да понеса още нещо — изпъшка Бен, хващайки се за гърдите в пристъп на привиден ужас.

— Тази изненада е за Марта, тя в кухнята ли е?

— Ще я доведа — предложи Робин, все още шокиран от завръщането на Кейси.

Докато ги чакаха, Брендън започна да изучава стаята, спасена от опустошение от Бен, който вдигна момченцето на раменете си сред викове и възторжен смях.

Междувременно Деър обясни как стоят нещата с Джереми Комбс. После Робин се върна с Марта. Научила от Робин за чудодейното завръщане на Кейси от света на мъртвите, Марта възторжено прегърна приятелката си и след това започна да се суети около Брендън, който сега вече се люлееше на коляното на дядо си.

— Робин каза, че си искал да ме видиш, Деър — изрече тя, поглеждайки с любопитство към него.

— Става дума за Джереми, Марта — започна колебливо Деър.

— За съпруга ми Джереми? Той е мъртъв, господине, мислех, че знаете това.

— Той си е съвсем жив, Марта — обади се тихо Кейси. — Претърпял корабокрушение и се върнал в Англия след една година, но не те намерил. Ще го оставим обаче лично да ти разкаже.

— Той е тук? В Нов Южен Уелс? — извика Марта с разширени очи и пребледняло лице.

— Да, чака пред вратата — усмихна се Деър. — Помислих, че би искала да го приветстваш насаме.

Тя се взря във вратата за една дълга секунда, преди да изхвърчи през нея като насън.

След малко сияещата Марта се върна с изпадналия в екстаз Джереми, хванати под ръка като любовници, със зачервени лица. След като морякът разказа историята си и осведоми Марта, че е получила пълно опрощение, радостната двойка се извини и се оттегли в стаята на Марта.

След това Деър се впусна в подробен разказ за изпитанието на Кейси, оставяйки всички смаяни от измамата на Марси.

— Смятам, че трябва да пазим това в тайна от Тед Маккензи — предложи замислено Рой.

— Не желая да наранявам никого — каза Кейси. — След като Марси е мъртва, няма смисъл да отваряме старата рана.

— Съжалявам да чуя, че старият ми приятел Дрю Стенли е починал — добави Рой. — Той беше добър човек.

— Най-добрият — съгласи се Кейси. — Не знам какво щях да правя без него.

— Нито пък аз — добави чистосърдечно Деър. И изведнъж се прозя широко. — Денят беше дълъг, време е да сложим сина си да спи. Има още много неща, които ние с Кейси бихме искали да ви разкажем, но ще трябва да почакате до утре.

Спейки щастливо в една от стаите, в люлката, донесена от „Марта“, Брендън не знаеше, че е станал истинска сензация в имението Пенрод. Жизнерадостното момченце бързо беше спечелило сърцата на всички в къщата.

В спалнята, намираща се от другата страна на коридора, Деър притискаше Кейси в прегръдките си, възбуденото му тяло беше горещо и твърдо, а нейното се извиваше към него и се сливаше с него. Очите й бяха блестящо зелени, лицето зачервено; лека пелена от капчици пот замъгляваше плътта й. Тихи стонове се откъсваха от полуразтворените й устни, подканвайки Деър да ги изследва отново и отново.