Кони Мейсън - Дръзка любов

— Каква е тя?

— Истината е, че онзи ден аз пристигнах малко преди вас. Деър устоя на опитите ми да го съблазня, нарече ме разглезено дете. Което напълно си заслужавах. После вие дойдохте и той ме помоли да го изчакам в приемната, без да знае, че точно вие сте на вратата. Не можах да понеса мисълта друга жена да го има. Без да се съобразя с последиците, се съблякох и… Знаете останалото. Деър нямаше абсолютно никаква вина.

— Какво те накара да дойдеш при мене точно днес и да ми разкажеш това?

— Трябваше ми малко време, за да събера смелост — призна плахо Лидия. — И това, и разказът на Еди за вас двамата.

Брендън внезапно се размърда и вниманието на Лидия беше привлечено към тъмнокосото дете в ръцете на Кейси. Тя се взря напрегнато в него в продължение на няколко секунди, после се усмихна.

— То е дете на Деър, нали?

Кейси кимна, не виждаше причина да не признае очевидното. Брендън беше миниатюрно копие на баща си.

— Аз… желая ви всичко най-хубаво — въздъхна замечтано младата девойка.

— Благодаря ти, Лидия, че беше честна с мене. Това няма да промени сегашните ми планове, но е възможно да промени бъдещето ми. Ти си красива млада жена — изрече великодушно Кейси — и един ден подходящият мъж ще дойде при тебе. Както дойде при мене. Мисля, че обикнах Деър още от първия момент, когато го видях.

Кейси стоеше край перилата на „Марта“, наблюдавайки как Лондон изчезва в далечината. Не съжаляваше особено много, задето напускаше този град. Откакто бе заживяла в дивата, особена красота на Австралия, нито Англия, нито Ирландия я привличаха. Тя беше достатъчно умна да разбере, че бъдещето й е в новата, непредсказуема страна, която беше обикнала. Там беше и бъдещето на Брендън. Хиляди акри плодородна земя покрай река Хоксбъри й принадлежаха. Ако Деър решеше да не я потърси повече, Дрю я беше осигурил достатъчно добре, за да си създаде нов живот — за себе си и за сина си. Тя беше млада и силна, способна сама да изкове съдбата си.

Кейси сериозно се съмняваше, че Деър ще реши да остане в Англия, щом разбере, че тя е заминала. Той я обичаше, тя винаги го беше съзнавала. Освен това, нямаше причина да се съмнява във версията на Лидия за онова, което се беше случило в дома на Деър преди няколко дни. Тя разбираше, че той ще полудее от ярост, когато узнае какво е направила, но може би това щеше да го научи да не я приема за даденост, както имаше склонност да го прави. Или да раздава заповеди, без да поиска мнението й или да се съобрази с нуждите й. Тя искаше да бъде нещо повече от притежание; искаше да бъде партньорка на Деър, наред с него да има думата за всичко.

Застанал на мостика, Джереми наблюдаваше Кейси, която се взираше замислено в пространството, и се питаше дали тя мисли за Деър. Той се засмя вътрешно, радвайки се, че няма да бъде на негово място, когато тази дама откриеше присъствието му на борда на „Марта“. Съдейки по описанието на Деър, Кейси не беше някоя плаха женичка, която да седи покорно и да оставя другите да решават бъдещето й. Само да се събереше пак някой ден със своята сладка, мила Марта, помисли той. Макар да не беше кой знае каква красавица, тя му подхождаше идеално.

Кейси усети погледа на капитана и се обърна, за да му се усмихне. Трепвайки, осъзна, че пътува на кораба му, а не се беше сетила дори да го попита как му е името. Видя го да се запътва към нея и реши да поправи това недоглеждане още сега.

— Капитане — приветства го тя радостно, — пътувам на вашия кораб, а дори не знам как се казвате.

— Комбс, госпожо Стенли. Джереми Комбс на вашите услуги.

— Имам приятелка в Австралия, казва се Марта Комбс — изрече замислено Кейси. И внезапно й проблесна. — О, не, не може да бъде! Името ми е познато, но би било твърде голямо съвпадение. Сигурно не сте съпругът, когото моята приятелка Марта мислеше за мъртъв?

— Точно така, госпожо, аз съм съпругът на Марта — призна с широка усмивка Джереми. — Наскоро научих какво й се е случило. Отивам в Австралия, за да я освободя, ако е възможно.

— Аз… не мога да повярвам — ахна Кейси и зелените й очи се разшириха от смайване. — Марта толкова често говореше за вас, че сякаш ви познавам. Тя мислеше, че сте мъртъв.

— Радвам се да срещна приятелка на жена ми — изрече искрено Джереми. — Нищо чудно, че Марта ме е помислила за мъртъв. Корабът ми претърпя крушение край бреговете на Южна Америка и мина повече от една година, преди отново да видя Лондон. Как беше моето момиче, като го видяхте за последно?