Кони Мейсън - Дръзка любов

— Много добре, капитан Комбс.

— Наричайте ме Джереми. Всяка приятелка на Марта е и моя приятелка.

— Но само ако и вие ме наричате Кейси.

— Съгласен съм. Разкажете ми за Марта. Тя сигурно много е изстрадала.

— Марта работи за семейство Пенрод и се чувства добре. Те се отнасят добре с нея и тя много се промени, след като пристигна в Нов Южен Уелс. Сигурно ще се изненадате, като я видите.

— Надявам се да се зарадва, като научи, че съм жив, надявам се и още да ме обича — каза Джереми с леко треперещ глас.

И се отдалечи, за да се заеме с работата си, оставяйки Кейси да размишлява над странните обрати на съдбата.

Каютата на Кейси бе по-просторна, отколкото си я беше представяла. От комфортното обзавеждане тя си извади заключение, че й е дадена каютата на самия капитан. И като по чудо една люлка се появи сякаш от празното пространство. Още по-учудващ беше фактът, че бе осигурено прясно мляко за Брендън, което щеше да стигне за цялото пътуване. Тази информация й дойде много добре, защото той беше стигнал възраст, когато трябваше да бъде отбит. Кейси не знаеше, че тези улеснения се дължаха на предвидливостта на Деър и на грижата му да осигури удобства за малкото си семейство.

Кейси се оттегли рано тази вечер след самотна вечеря в каютата. Беше сдъвкала малко от своята храна, за да я даде на Брендън, после го беше нахранила и приспала. Станал вече на девет месеца, той искаше не само мляко, охотно ядеше и твърда храна, която тя с радост му даваше. Скоро щеше съвсем да престане да суче. Сега синът й спеше спокойно в люлката си и толкова приличаше на Деър, че тя затаи дъх, за да не извика името му.

Предстоящите месеци без Деър щяха да бъдат най-дългите и най-мрачните в живота й, помисли Кейси, въздъхвайки тъжно. Понеже на борда нямаше никакви други пътници, тя не можеше да очаква друга компания освен оскъдните минути, които Джереми би могъл да й отделя. Щом пристигнеше в Нов Южен Уелс, там щяха да бъдат Рой, Бен и Марта, които да й дадат приятелството, от което имаше нужда. И може би щеше да има Деър. Познаваше го достатъчно добре, за да съзнава, че той никога няма да позволи синът му да излезе от живота му, без да се пребори за него.

Времето беше изключително топло и Кейси облече най-тънката си риза за през нощта. В Англия беше средата на лятото, а когато стигнеше Австралия, пак щеше да бъде лято. Странно, помисли тя, унасяйки се в сън. Беше уверена, че когато най-накрая се съберяха, щеше да е завинаги.

Изгубена в царството на сънищата, Кейси си представяше, че усеща докосването на Деър по разгорещената си плът. Устните, които шепнеха еротични думи, бяха плътни, кадифено меки и толкова нежни… Ръцете, които изследваха плътта й под ризата, бяха горещи, настойчиво властни и силно възбуждащи. Нейният призрачен любовник затваряше очите й с целувки, преди да плени устата й, отначало нежно, а после жадно.

Главата на Кейси се отметна назад, когато устните на Деър от съня се спуснаха надолу по шията й. Зъбите му леко захапаха ключицата й, езикът му заигра в ямката на гърлото й. Тогава сънят изведнъж стана реалност, защото Кейси почувства как ризата се отделя от тялото й. Очите й се отвориха, но нощта беше твърде тъмна. Вятърът беше докарал мрачни облаци от север и те закриваха бледия сърп на луната. Обещание за дъжд тегнеше в нощния въздух. И тя можеше само да различи неясните очертания на сянката, извисяваща се над нея.

— Кой… кой е?

Гласът й трепна от страх, но тя потисна импулса си да изкрещи, страхувайки се да не събуди Брендън. Ако той вдигнеше шум, нощният посетител можеше да му стори зло.

Не последва никакъв отговор, когато мъжът нежно плени устните й, полека обгръщайки гърдата й с топлата си длан. Езикът му нахлу в устата й, вкусвайки нейната сладост, докато ръката му нежно галеше плътното хълмче и полека дразнеше чувствителната пъпка. Нежно и любвеобилно устните му проправиха пътечка по шията й и обгърнаха набъбналото зърно. Езикът му започна да прави кръгове и да облизва възбуденото връхче, докато ръцете му се насочиха към други съкровища малко по-долу.

В мига, когато той освободи устата й, Кейси прошепна името му.

— Деър…

— Нима се съмняваше, любов моя? — засмя се той развеселен.

Устата му се върна към нейната, докато той се настаняваше до нея на огромното легло. Кейси ахна, плътта му пареше. Тя беше толкова замаяна от целувките му, че не беше разбрала кога е свалил дрехите си. Страстната му атака продължаваше без отслабване, докато Кейси заравяше пръсти в косата му и привличаше устните му към мястото, където гърдите й молеха за още внимание. Тя трепна в отговор, когато ръката му докосна копринените къдрави косъмчета на скута й, полека стигна до входа на нейната женственост и го намери влажен.