Кони Мейсън - Дръзка любов

— Сигурен ли си, Деър? Доста лош номер искаш да изиграеш на тази мила млада дама.

— Не по-лош от онзи, който тя смята да ми изиграе. Направи каквото ти казвам. Давам ти дума, че всичко ще се нареди добре. О, и, Джереми, надявам се, знаеш как да венчаваш?

— Леле! — грейна морякът. — Ще ми е за пръв път.

Когато Кейси получи съобщението на Джереми, тя веднага се разтича. Не беше виждала Деър вчера, но помисли, че той сигурно ще се появи днес, а не искаше да узнава за предстоящото й заминаване. Когато той най-накрая дойде, арогантното му държание я ядоса.

— Чакам кораб, Кейси — каза той, — който да ни откара до Австралия. Може да пристигне всеки момент, затова бъди готова да тръгнеш веднага щом ти пратя съобщение.

— Какво те кара да мислиш, че ще тръгна с тебе? — възрази тя войнствено.

— Аз съм решителен мъж, любов моя. Поисках те много отдавна и ти ми принадлежиш. Когато напусна Лондон, ти и синът ни ще бъдете с мене.

Кейси се усмихна потайно, но не каза нищо.

— Ами Лидия? Няма ли да й липсваш? — подкачи го тя.

— Може би ще я взема със себе си — отвърна той с присъщия си дразнещ хумор.

— Дяволите да те вземат, Деър! За тебе всичко ли е шега?

— Кой се шегува?

Тя изглеждаше толкова възхитителна със зелените си очи, които изпускаха огън, че той не можа да устои, привлече я в обятията си и я целуна. Тя замръзна. Усещайки колебанието в устните й, нерешителното на тялото й, начина, по който се държеше, Деър въздъхна със съжаление и я пусна. Нямаше да я насилва. Когато се съвземеше от гнева си заради Лидия, щеше да стане по-възприемчива към него. Кейси беше упорита и твърдоглава и той й позволи да запази малката си тайна, защото един ден, много скоро, тя щеше да бъде напълно и невъзвратимо негова.

След като си поигра известно време със сина си, Деър си тръгна, осведомявайки Кейси, че има работа, която ще го поглъща в следващите няколко дни. Тя приветства новината, защото идеално съвпадаше с нейните планове. „Марта“ трябваше да отплава след три дни с обедния прилив и ако имаше късмет, щеше да тръгне, преди Деър да се е върнал. Разбира се, щеше да каже на адвоката на Дрю къде отива, в случай че Деър я искаше толкова много, че да тръгне подире й.

След три дни Кейси беше опаковала всичко и чакаше колата, която да откара багажа й на пристанището. За щастие, беше имала достатъчно време, за да купи необходимите неща, благодарение на които би могла да пътува удобно. Късметът я беше съпътствал през изминалите три дни. Верен на думата си, Деър не се появи, за да я дразни. Това беше добре, защото тя не се беше примирила с арогантността му и с невъзможните му изисквания. Смущаващ беше начинът, по който той трябваше само да я докосне, за да се превърне тя в заекваща идиотка. Кейси искаше Деър, но не и за сметка на независимостта си. Тя беше човек със собствени права, не допълнение към съпруга си, ако евентуално се омъжеше за Деър. Трябваше й също и доказателство, че той обича само нея; че я обича достатъчно, за да я иска, независимо колко й е сърдит.

Денят на заминаването дойде и докато товареха багажа, Кейси остави нареждания на прислужниците относно затварянето на къщата. Ако решеше по-късно да я продаде, щеше да пише на адвоката на Дрю и да му съобщи намеренията си. След като всичко беше готово, хлипащата бавачка на Брендън нерешително подаде малкия си товар на майка му. Но тъкмо когато кочияшът шибна конете, една дребна жена с гарвановочерна коса извика Кейси по име. Тя веднага позна Лидия. Отначало реши да не й обръща внимание, но размисли и нареди на кочияша да спре.

— Госпожо Стенли, радвам се, че ви хванах — изрече Лидия задъхано, изравнявайки се с Кейси. — Научих адреса ви от брат си. Можете ли да ми отделите един момент? Аз съм Лидия Хърли.

— Знам коя сте — каза Кейси хладно.

Изчервявайки се виновно, Лидия отговори:

— Имате пълното право да ме мразите. Аз… се влюбих в Деър. Онова, което видяхте онзи ден, не беше негова заслуга.

— Защо ми казвате това? — запита Кейси със събудено любопитство.

— Защото се срамувам от начина, по който се държах. И освен това, Еди ми каза колко много ви обича Деър. И колко мъки сте преживели, докато отново се намерите — разкри Лидия виновно. — Никога няма да бъда щастлива в Австралия, независимо колко романтични са фантазиите ми. А това си беше чиста фантазия.

— Нямаше защо да ми го казваш, Лидия — изрече Кейси, вече изпитвайки по-приятелски чувства към момичето.

— Напротив — настоя Лидия. — Ако заминавате заради мене и заради сцената в дома на Деър, би трябвало да узнаете истината.