Кони Мейсън - Дръзка любов

Малкото връхче, което откри там, беше горещо и твърдо, жадно за ласки. Извънредно внимателно, осъзнавайки чувствителността на тази възбудена розова пъпка, той започна да я масажира, докато тя не взе да вибрира, накарвайки Кейси да подлудее от желание. Ръцете му бяха дръзки, но нежни и умели. Насладата се набираше ниско в корема й и се разливаше из цялото й тяло като набираща сили гръмотевица.

И тогава той навлезе в нея, дълбоко и плътно, отначало бавно, подклаждайки силно огъня в нея. Тя го прие жадно, подканвайки го със съвършено несвързани думи.

— Обичам те, Кейси, само теб — шепнеше дрезгаво Деър с глас, натежал от страст и жажда. — Ти си моят живот, моята любов, моята душа. Без тебе съм нищо. Хайде, любов моя, нека тръгнем заедно на това пътешествие.

За пътешествието до Австралия ли говореше, или за тяхното еротично пътуване — Кейси така и не можа да разбере, защото в този момент целият й свят се беше съсредоточил в насладата. После всякакви свързани мисли изчезнаха от главата й, когато двамата заедно постигнаха онзи миг, към който се бяха устремили, за който бяха копнели, това толкова разтърсващо преживяване, оставило ги бездиханни от смайване.

Кейси първа си възвърна дар слово.

— Как разбра къде да ме търсиш? — Тя говореше шепнешком, за да не събуди Брендън, който беше спал блажено през цялото им доста шумно любене.

— Да не мислиш че можеш да ми избягаш толкова лесно? — засмя се Деър, леко погалвайки гърдите й. — Не ми пука за Лидия или за друга жена. Обичам тебе. Тебе и сина ни.

— Знам — съгласи се Кейси със сладък глас.

— Знаеш? Вярваш ли ми?

— Разбира се.

— По дяволите! Разбираш ли какво ми причини? Защо толкова искаше да ми избягаш, ако си знаела какви са чувствата ми?

— Деър, моля те, по-тихо — предупреди го Кейси. — Брендън за щастие спи дълбоко, но ако продължаваш така, скоро ще се разнищи с цяло гърло.

— Съжалявам, любов моя, но трябва да признаеш, че имам причина да се сърдя. Ще ми отговориш ли на въпросите, моля те?

— Имах посещение, преди да се кача на „Марта“. Лидия дойде и ми обясни всичко. Дори се извини за дръзкото си поведение.

— Е, сега вече има надежда за нас. Защо обаче щеше да ме напуснеш? — нападна я Деър. — Продължаваш да ме озадачаваш, Кейси.

— Ти искаш ли да бъда по-различна? — подразни го тя, докато върховете на пръстите й си играеха с космите по гърдите му, а после се спуснаха надолу към стройните му хълбоци.

— Спри, глупаче такова, иначе няма да мога да чуя обяснението ти. Сега ми кажи защо щеше да ме напуснеш, когато знаеше, че те обичам?

— Заради господарските ти маниери, заради твоята непоносима властност.

— Какво?! Аз да се държа господарски? Какво, по дяволите, ми говориш? — избухна Деър. Брендън се размърда в люлката си и той сниши глас до дрезгав шепот. — Обясни ми.

— Заминавайки, се надявах да разбереш, че съм нещо повече от притежание. Не можеш да ми заповядваш да ти се подчинявам моментално, като някаква малоумница. Някога помислил ли си да ме попиташ какво искам аз? Не, ти ми заповяда да се върна в Австралия заедно с тебе, без да помислиш за чувствата ми.

— По дяволите, Кейси, ние се обичаме. Грижа се за интересите ти. И ти трябва да искаш същото, което и аз.

— Типично мъжко мислене — изсумтя презрително Кейси. — Имам си собствен мозък, който използвам както намеря за добре. Аз… знаех, че ще ме последваш. Очаквах го, всъщност. Но дотогава се надявах, че ще си разбрал, че трябва и аз да си кажа думата как или къде искам да живея живота си.

Бавно и внимателно Деър започна да обмисля казаното от Кейси, съгласен с нея по принцип, но не искайки да го признае отведнъж. Толкова я желаеше, че мислеше, че и тя иска същото. Да прекарат заедно остатъка от живота си, да отгледат детето или децата си с любов и грижа. И точно това й каза.

— Аз искам същото, Деър — призна тя, преглъщайки буцата, която беше заседнала на гърлото й. — Но искам и да бъда твоя партньорка, да имам думата за всичко, което засяга нас или децата ни. Ако не можеш да разбереш това…

— Разбирам, любов моя, просто трябва да свикна. Предполагам, че съм бил доста… м-м… властен в отношението си към тебе. Но мисълта, че може отново да те изгубя, беше непоносима. Ако ти обещая, че никога повече няма да пренебрегвам мнението ти, ще ми простиш ли?

— Точно това винаги съм искала, да ме мислиш за нещо по-различно от човек, който ще задоволява сексуалните ти апетити и ще ти ражда деца.

— Всяка жена би могла да го прави, ако исках само това — отвърна Деър с укор в гласа. — Никога не съм мислил за тебе като за сексуален обект, макар че трябва да си призная, че ти идеално се вместваш в тази роля — ухили се той. — Ти си всичко, което някога съм искал от една жена, въпреки доста чудатото ти поведение.