— Слава ла бога, че Марта е жива — каза той с треперещ глас. — Сега нищо няма да ме спре да отида в Австралия. Няма значение дали ще наемеш кораба ми или не. Дори това да струва цялото останало ми богатство, ще освободя Марта от задълженията й.
— Ще ти помогна с каквото мога — обеща Деър. — И с радост ще наема кораба ти, стига да се споразумеем за прилична цена.
Двамата бързо постигнаха договорка и насрочиха дата за отплаване след две седмици.
— Жена ми и малкият ми син ще пътуват е нас — каза Деър, твърдо убеден.
Реши да не казва на Джереми в каква ситуация са те двамата с Кейси, докато не бъде напълно сигурен.
— Ще имате най-добрата каюта, Деър — отвърна Джереми, — и всички възможни удобства. Корабът ми е наскоро оборудван и е най-добрият, който можеш да намериш тук.
— Ще уредя товарът да започне да пристига от утре — осведоми го Деър, скрепявайки сделката с ръкостискане. И Кейси щеше да пътува с него, независимо дали искаше или не, дори това да означаваше да отвлече нея и сина си. — Ако не се видим няколко дни, не се тревожи. Ще бъда в провинцията да избирам коне и добитък за превозване до Австралия.
Дрю Стенли почина тихо в съня си от сърдечен удар в деня, когато Деър замина за провинцията. Сигурно беше предусещал смъртта си, защото предния ден беше накарал Кейси да седне при него в кабинета и беше съставил щателен списък с всички свои имоти, които след смъртта му щяха да останат на нея и Брендън. Тя с голяма изненада научи, че Дрю притежава 5000 акра земя, дарена от правителството, както и други 5000 акра, които сам беше купил, за да създаде един от най-големите поземлени масиви в Нов Южен Уелс. Кейси подозираше, че възрастта е била причината той да не се занимава със земеделие. След смъртта му тя можеше да прави каквото си иска със земите, независимо дали ще реши да се върне в Австралия или не.
Един от последните съвети на Дрю беше тя да позволи на Деър да бъде баща на сина си. Той я предупреди да не унищожава онова, което имаха двамата с Деър, защото любов като тяхната идваше само веднъж. Кейси знаеше, че Дрю говори истината, но беше решена да остане с него дотогава, докато той имаше нужда от нея. Ако Деър вземеше решение да се върне в Нов Южен Уелс без нея, тя щеше да го приеме.
След три дни Дрю беше погребан със скромна церемония, на която присъстваха само тя и няколко стари приятели. Подозрителното отсъствие на Деър беше забелязано и отбелязано въпреки мъката на Кейси. По-късно същия ден отвориха завещанието, но нямаше никакви изненади. Всичко, което притежаваше Дрю, оставаше на съпругата и сина му. И така Кейси се превърна в богата вдовица. Но Деър така и не се появи, за да й изкаже съболезнованията си.
Нима упоритият й отказ да остави Дрю, когато той беше толкова болен, е променил чувствата на Деър към нея, питаше се Кейси с отпаднал дух. Защо не желаеше да види, че тя искаше да направи последните дни на Дрю възможно най-хубави? Беше се държал като разглезено дете, когато нещата не вървяха по волята му. Ако беше проявил поне мъничко търпение, ако бе показал състрадание, щеше в края на краищата да получи всичко, към което се бе стремил. Ако се предполагаше, че иска нея и сина им.
Ако Деър наистина я обичаше, мислеше си Кейси, щеше да бъде тук сега, да й предложи утеха. Със сигурност не се бе отказал от нея. Деър не беше човек, който да се отказва лесно, тогава защо не беше тук, за да поиска от нея да приготви сина им за път и да замине заедно с него? Когато мина цяла седмица без никаква вест, Кейси реши да преглътне гордостта си и да го потърси в градската му къща, надявайки се лично да открие причината, поради която той не се беше появил след смъртта на Дрю. Една ужасна мисъл я накара да действа бързо. Ами ако е болен и има нужда от нея? Тъй като преди известно време Дрю й беше казал къде живее Деър, нямаше да й бъде трудно да го открие. Оставяйки Брендън на бавачката му, Кейси измина пеша краткото разстояние до дома на Деър, репетирайки мислено всички неща, които искаше да му каже.
Деър беше съвсем изтощен, когато се върна от провинцията, но пътуването си струваше. Беше купил десет крави, два бика и четири телета, начало на завидно стадо. Беше уредил и превоза на двадесет чистокръвни мериносови овце малко след Нова година, заедно с още няколко крави и един бик. Да, пътуването беше извънредно полезно и той имаше на разположение още една седмица, в която да убеди червенокосата магьосница, която обичаше, че не може да живее без нея. Някак си, по някакъв начин тя и синът им щяха да бъдат при него на борда на „Марта“, когато корабът вдигнеше котва. Дори ако се наложеше да вземе и Дрю Стенли със себе си.
Читать дальше