Кони Мейсън - Дръзка любов

Облизвайки нервно устни, тя изрече с приглушен глас:

— Прости ми. Нямах намерение… тоест… няма да ме издадеш, нали? Направих нещо ужасно, но ревността ме накара да забравя приличието.

Деър направи гримаса, искаше му се да извие хубавото й вратле, но усети искреното й разкаяние. Лидия беше просто едно младо момиче на прага на женствеността и изпробваше силата си. Той беше завладял въображението й и тя беше използвала естествените си способности за съблазън, за да го омае. Магията й би могла да подейства, ако той не обичаше Кейси толкова много. Макар Лидия да не познаваше лично Кейси Стенли, тя знаеше, че тази жена трябва да е нещо изключително, щом беше спечелила любовта на Деър.

— Няма да те издам, Лидия, но трябва да обещаеш, че в бъдеще ще се държиш прилично — каза той накрая, облекчавайки значително тревогата й. — Сега се облечи и си иди, преди да съм си променил намерението и да съм те натупал, както напълно заслужаваш. Време е да пораснеш и да се изправиш пред отговорността за действията си.

— Благодаря ти, Деър — изрече Лидия с искрено разкаяние, напълно осъзнавайки, че той много лесно й беше простил. — Аз… пожелавам ти всичко най-хубаво с твоята дама.

И изчезна от полезрението му.

Деър изчака, докато не чу как входната врата се отваря и затваря след няколко минути, и едва след това излезе от кабинета. Пред лицето на такива неоспорими доказателства, разсъди той, щеше да му бъде много трудно да убеди Кейси, че е невинен, що се отнася до Лидия.

Кейси измина цялото разстояние до дома си тичешком, влезе задъхана и тръшна вратата зад гърба си. Как можа, кипеше тя в безсилен гняв. Колко жени му трябваха, за да бъде задоволен? Явно ги обичаше младички, като Лидия, която въпреки всичките си щедри дадености изглеждаше не по-голяма от ученичка. Беше ли я съблазнил с чаровни думи и обещания, както бе направил и с нея?

— Как би могъл да ме обича? — изрече тя мислите си на глас. — Или сина ни? Ако ни обичаше, нямаше да тича подир други жени.

Когато Деър пристигна малко след нея, тя твърдо отказа да се срещне с него. Или да му позволи да види Брендън. Знаеше, че шокира прислужниците, когато застана в горния край на стълбите и се разкрещя като продавачка от пазара:

— Върви си при младата си любовница и не се опитвай да… да ме залъгваш с лъжливи думи. Ние с Брендън нямаме нужда от тебе. Дрю се погрижи за бъдещето ни.

— По дяволите! — изрева Деър, вземайки по две стъпала наведнъж. — Мислиш, че нямаш нужда от мене, но не е така. Нужен съм ти, както и ти на мене.

Той стигна с един скок до нея.

— О, госпожо — долетя изплашен глас, — какво да направя?

Младата камериерка, която беше отворила вратата на Деър, стоеше в долния край на стълбите, кършейки ръце и хленчейки объркано. Кейси се изкушаваше да й каже да изтича за помощ, но Деър я изпревари:

— Аз съм бащата на Брендън и ние с твоята господарка имаме да си изясним отношенията. Никой няма да пострада, освен ако не се намеси където не му е работа.

— Госпожо… госпожо Стенли, вярно ли е това, което казва господинът? — запита камериерката, хвърляйки стреснат поглед към Деър, сякаш беше видяла самия дявол.

— Дяволите да те вземат, Деър — прошепна Кейси така, че само той да я чуе, — трябваше ли да й казваш това? — И се обърна към треперещото момиче, която всеки момент щеше да избяга: — Да, вярно е, Мади. Сега си гледай задълженията, той няма да ни направи нищо лошо.

— Д-да, госпожо — заекна Мади, нямайки търпение час по-скоро да се измъкне от ситуация, която с всяка изминала минута ставаше все по-смущаваща.

Задържа се само колкото да види как Деър грабва Кейси на ръце и я отнася в близката стая, която по една случайност беше нейната, и затръшва вратата.

— По дяволите, Деър, пусни ме! Нямаш право да се разпореждаш с прислужниците ми и да действаш така, сякаш съм твоя собственост.

Усмихвайки се мрачно, Деър я остави да стъпи на пода, но не махна ръце от тънката й талия.

— Имам пълното право. Ти ми принадлежиш и искам синът ми да познава баща си. Не разбираш ли, че аз почти не го познавам?

— Колко жени ти трябват, за да те задоволят? — изфуча Кейси.

— Само една, любов моя, само една. Не съм имал друга жена, откакто те срещнах, с изключение на брачната ми нощ, когато Марси настоя да консумираме брака си. Повярвай ми, в този акт нямаше никаква любов.

На Кейси й беше трудно да му повярва. Не беше ли видяла Лидия със собствените си очи?

— Много добре лъжеш, Деър — обвини го тя. — Разбираш, естествено, че компрометира репутацията на едно младо момиче и семейството й ще очаква да й предложиш брак.