Кони Мейсън - Дръзка любов

На Деър никак не му се искаше да пусне сина си, но накрая го даде на Кейси, за да го отнесе да спи. В мига, когато тя ги остави насаме, той се обърна към Дрю.

— Знаеш защо съм тук, нали?

Дрю кимна, лицето му се беше сгърчило в болезнена маска.

— Няма да ти попреча да ги вземеш, Деър, макар да трябва да призная, че все едно ще загубя част от себе си. Много обичам Кейси и Брендън, но съм склонен да направя каквото е необходимо, за да я освободя. Сигурно съзнаваш, че за това ще е необходимо известно време.

— Мислех, че съм се изказала ясно, Деър. Няма да оставя Дрю, независимо какво мътите вие двамата. — Кейси се беше изправила на вратата, с предизвикателно блестящи зелени очи. Влизайки с решителни крачки в стаята, тя коленичи до стола на Дрю и положи малката си ръка на коляното му. — Ти имаш нужда от мене, Дрю. Няма да те оставя.

Интимният жест вбеси Деър; никога досега не беше осъзнавал по-ясно, че Кейси принадлежи на друг мъж.

— Дрю е напълно съгласен с мене, Кейси, и не приемам отказ. Имам нужда от тебе, имам нужда от сина ни.

— Дрю също има нужда от нас — настоя войнствено Кейси. Сляп ли беше Деър? Не виждаше ли, че Дрю е много болен?

— Деър е прав, скъпа — опита се да я убеди Дрю. — Аз съм вече стар. Твоето място и на Брендън е при Деър. Ще получа развод без много шум. — Не го изрече, но предполагаше, че ще умре много преди това да стане факт. — Имаш благословията ми да се върнеш в Австралия. Никой няма нужда да знае, че с Деър не сте женени.

— Не! — настоя упорито Кейси. — Отказвам да мисля за такова нещо. Ще остана с тебе, докато имаш нужда от мене.

— Ами аз? — извика Деър, вече сериозно разгневен.

— Може би Лидия Хърли ще поиска да иде в Австралия — изсумтя Кейси.

— Може би — отвърна той сърдито.

— Кейси… Деър, нека поговорим разумно — заувещава ги Дрю, страхувайки се, че двамата твърдоглави млади хора може да се скарат. — Трябва да има начин да уредим нещата тихо и мирно.

— Не разбирам защо Кейси е толкова упорита — изръмжа Деър. — Нямаше да се стигне до спорове, ако беше оставила да уредим нещата по мъжки.

— По мъжки, как ли пък не! Мъжете не знаят всичко. Не разбирам защо Деър трябва да бъде толкова арогантен и взискателен — възрази Кейси. — Сляп ли е, че не вижда колко много имаш нужда от мене?

— Ах, Кейси — въздъхна уморено Дрю. — Твоята лоялност ми е скъпа, но и двамата знаем, че бракът ни е фиктивен, че никога не сме били наистина съпрузи. Обичам те като дъщеря, скъпа моя, и трябва да те предам, така както бащата предава невестата на сватбения й ден.

Тези думи изтръгнаха радостно ахване от устата на Деър.

— Ти… ти ме отпращаш?

— Да те отпращам ли? Не, никога! — отрече разпалено Дрю. — Ако си отидеш, то ще е защото ти го искаш. Заради любовта ти към Деър. Обичаш го, нали? — запита той остро.

Напрегнатото мълчание накара Деър да почервенее.

— Е, обичаш ли ме, Кейси? Какъвто и да е отговорът ти, смятам да си взема сина.

— Обичам те, Деър, наистина — прошепна Кейси. — Но обичам и Дрю. Макар да си сляп за това, точно в този момент той има нужда от мене много повече, отколкото ти.

— По дяволите! Остани тук при Дрю като прилежна съпруга. Само приготви сина ми за дълго пътуване. Няма да го оставя.

И той излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си.

— Не мога да те накарам да заминеш, скъпа — каза Дрю с примирение в гласа, — но Деър е прав, като смята, че мястото ти е при него. И ако реши да поиска сина си, аз няма да се боря с него.

— Дрю, ти си ми скъп като родния ми баща. Знам, че си болен, не можеш да го скриеш от мене. Деър постъпва неразумно и детински, като настоява да те оставя точно сега. Кажи ми истината, какво ти е?

— Предполагам, че имаш правото да знаеш, Кейси — въздъхна уморено Дрю. — Сърцето ми. Консултирах се с лекаря, но състоянието ми е безнадеждно. Въпрос на време е, преди…

— Знаех си! — възкликна Кейси с на нямо отчаяние. — Знаех, че криеш нещо от мене. Не можах да дам на скъпия си баща утеха, когато удари неговият час, но няма да те изоставя. Някак си ще накарам Деър да разбере, че още не мога да те оставя.

— Той е твърдоглав, темпераментен млад мъж — съгласи се замислено Дрю, може би спомняйки си собствената си непокорна младост. — Но ако някой може да го убеди, това си ти.

В следващите дни Деър беше твърде зает с приготовления за заминаването си и още кипеше от гняв, затова не желаеше отново да се среща с Кейси. През това време довърши всички дела, свързани с наследството му, превърна всички постъпления в злато и го приготви за пренасяне в Нов Южен Уелс. Купи дрехи, обувки, оръжия, мебели и стоки, все още трудно откриваеми или в оскъдно количество в колонията. И най-важното, уреди в Сидни да му бъде доставено стадо овце от чиста мериносова порода.