Кони Мейсън - Дръзка любов

Макар да копнееше да се види с Кейси и Брендън, той нарочно се държеше настрана, знаейки, че присъствието му ще породи нови спорове. Взаимната им любов беше несъмнена. Но упорството й, настояването да остане при един старец и неуместното й чувство за лоялност и дълг стояха между двама им. Деър разбираше, че Дрю е заместил родния баща на Кейси и че със сигурност е сериозно болен, за да се притеснява тя толкова много заради състоянието му. Болезнената ревност на една жена някога едва не ги беше унищожила и Деър бе твърдо решен да не позволи нещо или някой да ги раздели отново. В решимостта си обаче той не виждаше колко тежко болен е старият му приятел.

Когато приготви всичко за отпътуването към дома, Деър реши да наеме кораб, който да откара него и товара му, вместо да чака да пристигне редовен товарен рейс, което можеше да отнеме седмици. Той ходеше по няколко пъти на ден на пристанището, търсейки най-подходящия кораб и капитан, който да може с пълна сигурност да закара него и семейството му до Австралия. И един ден неочаквано намери точно това, което търсеше.

Един висок мъж с широки гърди, малко по-възрастен от него, се приближи към Деър, докато той се разхождаше по кея, оглеждайки корабите. Мъжът носеше нашивките на морски капитан, но очевидно още се чувстваше неудобно в блестящата нова униформа.

— Извинете ме, господине — каза той, спирайки Деър. — Вие ли търсите да наемете кораб?

Деър внимателно изгледа луничавото лице на мъжа с кестенява коса, преди да отговори. Усмивката му беше открита и приятелска и той веднага го хареса.

— Да, капитане — отвърна той с готовност. — Имате ли предвид кораб, който мога да наема?

— Да. Капитан Джереми Комбс на вашите услуги, господине. Моят кораб е един от най-добрите.

— Джереми Комбс — изрече замислено Деър. — Познавам ли ви, капитане? Името ви ми изглежда познато. Аз съм Деър Пенрод от Нов Южен Уелс в Австралия.

И той подаде ръка на Джереми Комбс.

— Доколкото знам, не сме се срещали, господин Пенрод — отвърна Джереми, като стисна ръката му.

— Наричайте ме Деър. Можем ли да идем някъде да поговорим? Ако давате кораба си под наем, имам за вас интересно предложение.

— Моята „Марта“ е екипирана добре и може да ви отведе където и да е по света — грейна гордо Джереми. — Даже в Австралия, щом там искате да ходите. И ще ви наричам Деър, ако и вие ми казвате Джереми.

„Марта“! Името предизвика друг спомен в мисълта на Деър.

— „Пушка и рог“ не е далече оттук — продължи Джереми, без да вижда загриженото изражение на Деър. — Прилично място е и ще можем да поговорим на по една бира.

— Води ме, Джереми — усмихна се Деър.

След като се настаниха в уютната кръчма, Деър разказа на Джереми защо се нуждае от кораб.

— Готов ли си да отсъстваш цяла година? — запита той внимателно.

— Да — каза Джереми с лека тъга. — Имаш остро око, затова разбра, че не командвам кораба си от много отдавна, макар морето да е моят живот, откакто станах на осем години. Претърпях корабокрушение край бреговете на Южна Америка и мина цяла година, преди да успея да се добера до Англия — изповяда Джереми. — Единственото хубаво от цялата работа беше, че се върнах в Англия като богат човек. Намерихме злато и скъпоценности, за каквито не сме и мечтали.

— Харесвам историите с щастлив край — ухили се Деър, без да забелязва замисленото изражение на Джереми.

— Де да беше така — въздъхна морякът. — Когато тръгнах на това съдбоносно пътуване, оставих у дома добра жена. Когато се върнах, тя беше изчезнала. Родителите й бяха умрели, а моята Марта я нямаше, Месеци наред я търсих, но напразно. Не знам какво е станало с нея, след като са съобщили, че корабът ми е изчезнал. В края на краищата престанах да я търся и с моя дял от богатството си купих кораб. Нарекох го на моята Марта. Така че аз съм твоят човек, Деър, ако корабът ми получи одобрението ти.

Просветлението дойде като гръм от ясно небе. Марта Комбс! Джереми Комбс! Съпруг и съпруга. Марта беше икономката на баща му в Австралия и той можеше да отведе Джереми при нея.

— Джереми — каза Деър, намигвайки, — радвам се, че си седнал, приятелю, защото имам да та кажа нещо, което ще те събори. Жена ти е жива и доколкото знам, е добре. Работи за баща ми в Австралия.

Червендалестото лице на Джереми пребледня, устата му зяпна неразбиращо.

— Австралия, казваш? Н-не… сигурно грешиш. Какво ще прави моята Марта в Австралия?

Деър започна да разказва за престъплението на Марта и депортирането й в Нов Южен Улес. Сълзи избиха в очите на Джереми при мисълта за страданията и лишенията, на които е била подложена съпругата му по време на престоя си в затвора и дългото пътуване към Нов Южен Уелс. Последва напрегнато мълчание, преди морякът да овладее емоциите си и да заговори свързано.