Кони Мейсън - Страст и омраза

— По-добре съм сега, когато и ти си тук — отвърна Ник, говорейки съвсем сериозно.

Между него и Бранд се беше установила здрава връзка. Връзка, която никога нямаше да бъде прекъсната, независимо чий син беше това дете. Можеше ли Еме да разбере това? Но ако Бранд беше негов син, той искаше да поеме отговорност за него, да осигурява живота му, да го възпита като един Дръмънд.

— Ще ви оставя — каза Еме, благодарна, че не се налага да отговаря на настоятелните въпроси на Ник.

Един ден щеше да бъде готова да признае истината, но не сега, не и преди да получи обещанието на Ник, че няма да й отнеме Бранд. Най-голямата грижа на Еме в следващите дни беше бързото намаляване на запасите от храна. Притокът от войници на Конфедерацията, които се отбиваха във „Високите дъбове“, беше престанал, но Еме щедро беше делила с тях храната си, докато не започна да усеща недостиг. Запасите, които доктор Белоус беше пратил, отиваха към привършване и тя се чудеше как ще изхранва Ник, Бранд и лейтенант Дил.

Дил пое известна част от бремето и, когато каза, че се чувства достатъчно добре, за да се върне на фронта. Три седмици, след като беше докаран във „Високите дъбове“ с куршум в бедрото, той замина за Атланта. Още понакуцваше, но раната беше достатъчно заздравяла, за да му позволи да язди.

За съжаление, заминаването му не се отрази особено много върху недостига на храна. Еме и Савана почти не докосваха ястията, които приготвяха, оставяха ги предимно за Ник и Бранд. Ник се възстановяваше забележително бързо. Сега вече можеше да обиколи цялата къща, преди умората от усилието да го накара да си легне. Накрая, една нощ той помоли Еме да спи в леглото до него, но тя категорично отказа.

— Ник! Смяташ ли, че си достатъчно добре за… за това!

— Просто искам да спиш до мене, скъпа. Много ли искам?

— Твърде много — беше непреклонният й отговор.

— Моля те, Еме, ще си почивам много по-добре, ако ти си до мене. Освен това, нямаме представа кога ще дойде някой да ме отведе в Атланта.

Това беше истина. Еме се чудеше, че още никой не е дошъл да потърси Ник и да го откара в болница в Атланта. За него войната вече беше свършила и двамата го знаеха. Щом пристигнеше в Атланта, веднага щяха да го изпратят на север да се възстановява. Това можеше да означава, че вече никога няма да се видят. Тъкмо тази мисъл я накара да отстъпи пред настойчивата му молба.

Внимавайки да не навреди на раната му, Еме се вмъкна в леглото до него. Бранд вече беше заспал, а Савана само я беше изгледала неодобрително, чувайки от устата на бившата си господарка, че тя ще прекара нощта при Ник. За да бъде сигурна, че Бранд няма да нахлуе в стаята при тях рано сутринта, Еме се погрижи да спусне резето на вратата на Ник. А той побърза да я прегърне. Тя се сгуши в ръцете му, доволна, че ще прекара нощта в такава приятна компания. Затвори очи и потъна в дрямка. Почти беше заспала, когато усети ръката на Ник да гали гърдите й.

Отвори очи и се извърна да го погледне.

— Ник, не си в състояние да правиш това.

— Нищо няма да правя, скъпа — обеща той.

Забулени от тъмнината, зелените дяволчета в очите му танцуваха в сладостна възбуда. Доволна, Еме утихна. Когато ръката на Ник се плъзна към корема й, тя потръпна, предусещайки какъв ще бъде следващият му ход. Знаеше, че никога не би му позволила да я люби, но толкова отдавна не беше чувствала ръката му, че не можеше да не се наслади на усещането.

— Свали си нощницата, скъпа. Искам да те почувствам гола до себе си.

— Аз не…

Но той вече надигаше нощницата над кръста й и търпеливо изчака тя да вдигне ръце, за да я измъкне през главата й.

— Така е по-добре. Иска ми се да беше оставила лампата да свети.

Но щеше да се наложи да се задоволи с бледите лунни лъчи, които обливаха тялото й със сребристи и златисти отсенки.

Когато ръката му се плъзна надолу между бедрата й, Еме ахна и изрече задавено:

— Какво правиш?

— Знам, че не мога да те любя както трябва, но още мога да ти дам удоволствие.

— Не, Ник, не е необходимо, удоволствието ми може да почака, докато се оправиш.

— Нека направя това за тебе, скъпа. — Пръстът му се пъхна в нея и протестът й заглъхна, когато той полека се надигна и започна жадно да я целува. — Исках да те целувам навсякъде още като отворих очи и те видях надвесена над мене в полевата болница.

Започна да целува влажните ъгълчета на устата й, ушите, брадичката, чувствителната ямка в основата на шията. Макар че енергичността му беше намаляла, още имаше властта да обръща вътрешностите й в разтопена лава.