— Щастлива ли си?
— Да, щастлива съм — каза тя, изненадвайки сама себе си. Изведнъж това ново бебе стана много важно за нея.
— Странно, че вие с Бо не сте имали деца.
— Бяхме заедно много кратко, преди той да замине на война.
— Било е достатъчно — каза сухо Ник. — Ти зачена Бранд в първата ни нощ заедно, Еме. Нарочно не съм те питал за това, защото се страхувах от отговора, но сега има нещо, което трябва да знам. Не мога да живея със спомена за един мъртъв мъж. Ужасно е да не зная дали мислиш за покойния си съпруг, докато се любим. Или дали е в ума и сърцето ти повече, отколкото съм аз. Обичаш ли ме толкова, колкото обичаше Борегар Тревър?
Еме мълча дълго, подбирайки внимателно думите си. Толкова дълго, че Ник се обезпокои и избъбри:
— Не, не ми казвай! Мисля, че вече знам отговора.
— Нищо не знаеш, Ник Дръмънд. Бо беше прекрасен човек, влезе в живота ми, когато най-много имах нужда от него. Никога не ме упрекна, че имам незаконно дете, винаги е смятал Бранд за свои син. Може би щяхме да бъдем щастливи заедно, ако не беше умрял.
— Може би? — запита Ник, ориентирайки се бързо в думите й. — Харесваше ли ти да се любиш с него?
— Толкова малко време бяхме заедно…
— Кажи ми, Еме.
— Бо никога не ме е карал да се чувствам така, както ти го правиш — призна тя. — И не искам повече да говоря за това. Той е мъртъв… би искал да съм щастлива с някого. Когато се любим с тебе, няма място за друг в сърцето ми. Ти изпълваш мислите ми, задоволяваш тялото ми така, както никога не съм мислила, че е възможно. Само това ще кажа във връзка с Борегар Тревър.
— Това е всичко, което исках да знам. Нали съм ревнив. Макар да не ми е много приятно, че те е притежавал, съм му благодарен, че е бил при тебе, когато двамата с Бранд сте имали нужда от подкрепа. Но докато съм жив, няма да ти се наложи да се обръщаш за помощ към друг. Нито за любов. Обичам те, Еме Дръмънд. Обичах те повече от шест години. Докато не те открих отново, се чудех защо животът ми изглежда непълен.
— О, Ник, помисли за всичките тези години, които сме пропилели — въздъхна Еме.
— Относно бебето, скъпа, ще останем ли във Вашингтон за раждането или да отидем в Чикаго, където майка ми може да се грижи за тебе и Бранд?
— Искам да си отида у дома, Ник. Искам бебето ни да се роди на Юг. Невъзможно ли е?
— Все същата малка конфедератка, нали? Ако изобщо е възможно, ще удовлетворя желанието ти. Но не разчитай на това.
Лежаха известно време в мълчание, погълнати от собствените си мисли. Изведнъж Ник се обърна към нея, прегърна я и я целуна.
— Нали сега може да се любим? Мислех, че мога да лежа до тебе и да не се любим, но не се съобразих с тази неутолима жажда, която се разпалва всеки път, щом те докосна.
— Бих предпочела да не ме любиш.
— Какво!
Остро разочарование прониза думата, изречена през зъби, но Ник не можеше да насилва Еме, ако тя наистина усещаше, че не е способна или не иска да се люби с него.
— Нека вместо това аз да те любя.
— О, господи!
Тя започна да го целува навсякъде, прокарваше език по цялата повърхност на гърдите му, вкусваше и хапеше плътта му с дразнещи малки захапвания. Когато се отпусна върху него, Ник се опита да я повдигне, за да може да влезе в нея, но тя не му позволи. Вместо това, притиснала слабините си до неговите, Еме потърка чувствителните си гърди в неговите, докато зърната й щръкнаха болезнено и между краката й пламна огън. Но тя още се противеше на опитите му да я обърне по гръб и да влезе в нея.
— Още — прошепна му тихо.
Ник изстена, но се закле, че после ще й го върне заради мъченията, на които го подлагаше сега. Накрая, когато устата й стана още по-дръзка, изтезавайки го с влажни целувки на места, които го подлудяваха от нетърпение, той я обърна по гръб и в следващия миг се зарови в нея.
— Мъчителка такава — изстена срещу ухото й, навлизайки още по-дълбоко във влажната й, туптяща топлина.
Тя се засмя, когато той започна тласъците си. Но скоро смехът й премина в леки стонове и несвързани викове, докато той я водеше към ръба на екстаза и се извиси заедно с нея.
През април Еме изживя тежко вестта, че генерал Лий се е предал на генерал Грант в сградата на съда в Апоматокс. Това се очакваше, но беше болезнено. Ник се опита да я утеши, като й разказа за великодушното предложение към победената армия.
— Условията на споразумението предвиждат конфедералните офицери и войници да си отидат у дома, без армията на Съединените щати да им пречи, стига да спазват законите, действащи в местата, където пребивават.
Читать дальше