Кони Мейсън: Страст и омраза

Разбра, че Ник не е казал на майка си, че е баща на Бранд, и тя мисли, че детето е син на Борегар Тревър.

Тя мълча толкова дълго, че Елизабет побърза да каже:

— Не трябва да говориш за покойния си съпруг, ако е твърде болезнено за тебе, скъпа. Не искам да проявявам празно любопитство. Просто исках да знаеш, че ми е много приятно, че се запознах с тебе и с Бранд. Винаги съм знаела, че един ден Ник ще намери жена, която да обича толкова много, колкото… О, господи, пак се разприказвах.

— Няма нищо, Елизабет, наистина. Какво щеше да кажеш? Сигурна съм, че преди мене в живота на Ник е имало много жени.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против?

— Разбира се.

— Добре тогава. Говорех за един период от живота на Ник, когато мислеше, че е влюбен в една жена, която почти не познаваше. Всъщност, беше я видял само веднъж, но сигурно му е направила силно впечатление. Не можа да я забрави.

Еме слушаше като замаяна.

— И какво стана?

— Беше южнячка, като тебе. Забравих как се казва, името беше дълго. Само това знам за нея, освен че беше от Ню Орлийнс. Нямам представа как са се запознали, но когато Ник се върна от едно делово пътуване, говореше само за нея. Върна се пак на юг, започна да я издирва, но тя сякаш се беше скрила вдън земя. Накрая го убедих, че тя просто не иска да бъде намерена. Известно време беше много унил, после започна войната и той вложи цялата си енергия в борбата за своите идеали. Сега, когато откри тебе, сигурна съм, че в паметта му няма място за спомени от миналото.

Думите на Елизабет отекнаха дълбоко в сърцето на Еме. Мислите й бяха объркани. Елизабет разбра, че казаното от нея се е отразило много силно на Еме.

— О, скъпа, знаех си, че трябваше да си държа устата затворена — каза тя, явно разстроена. — Не исках да те засегна, Еме, но това, което се случи между Ник и тази жена, остана далече в миналото. Според мене сега вече няма значение.

— Напротив, Елизабет, има огромно значение. — В гласа на Еме се долавяше странна нотка, неразгадаема за Елизабет.

Но тя за нищо на света не би я наранила.

— О, скъпа — повтори по-възрастната жена, кършейки ръце, — може би не трябваше да идвам във Вашингтон, но толкова исках да се запозная с тебе и сина ти.

— Не би могла да избереш по-добър момент, Елизабет, скъпа — каза Еме с усмивка. — Това, което ми каза, ме ощастливява невероятно много.

— Ти… се радваш? Не… не разбирам.

— Сигурно. Дължа ти обяснение и ще го имаш.

— Не, не ми дължиш нищо — настоя Елизабет, макар че всъщност беше любопитна да разбере какво в думите й е накарало Еме да се почувства щастлива.

— Ние с Ник се запознахме преди повече от шест години.

Елизабет спря изведнъж по средата на тротоара и се обърна към Еме.

— Преди шест години? Но аз мислех…

— Срещнахме се на борда на „Дикси Бел“, един кораб на Мисисипи.

Последва неловка пауза. Еме помисли да каже на Елизабет, че тогава е играла на покер със сина й, но реши, че има някои неща, които свекърва й не бива да узнава.

Елизабет беше умна жена. Зелените й очи изведнъж проблеснаха разбиращо.

— Значи Бранд…

— … е син на Ник.

— За когото той не знаеше — допълни Елизабет с лек упрек. Еме се изчерви. — Това е дълга история, Елизабет.

— Която няма защо да научавам — отвърна по-възрастната жена. — Достатъчно ми е да знам, че отново сте се намерили и всичко е наред. Ник откри прекрасния си син и е невероятно щастлив.

— А Бранд скоро ще си има брат или сестра — добави Еме, не можейки повече да крие новината.

Очите на Елизабет блеснаха.

— Колко хубаво!

— Но не трябва да казваш на Ник, преди аз да съм говорила с него.

— Не бих си и помислила, скъпа!

Последната седмица от гостуването на Елизабет мина в опознаване с внука й. Двамата веднага се харесаха и когато Елизабет се качи на влака за Чикаго, всички съжаляваха, че гостуването й е свършило. Когато прегърна за последен път Еме, тя й прошепна тихо:

— И не забравяй да му кажеш за детето.

Седмица след заминаването на Елизабет Ник се върна замислен у дома. Обясни настроението си, когато двамата с Еме останаха сами, след като Бранд си беше легнал.

— Джеферсън Дейвис изостави Ричмънд. Прибрал е златото и колкото архиви е могъл да вземе — каза той. — Натоварили се на раздрънкани влакове и всякакви други превозни средства, каквито са могли да реквизират, изпросят или откраднат. Всичко друго подпалили. Изгориха в собствената си столица много повече сгради, отколкото ние в Атланта или Кълъмбия.