Кони Мейсън - Страст и омраза

— Добре ли е съпругата ви, майоре? — запита младият лейтенант.

— Всичко е наред, лейтенанте. Знаете какво да правите. Можете да заловите Пиндър, без да застрашите живота на съпругата ми. И, лейтенанте, пратете човек в хотела да каже на сина ми и на прислужницата, че сме в безопасност.

Войникът отдаде чест и се стопи в мрака.

— Какво става? — запита Еме, когато Ник я пусна да стъпи долу.

— Преди да изляза от щаба, организирах залавянето на Пиндър. Хората ми чакат тук от часове да им дам сигнал. Имаха заповед да не се показват, преди да съм те избавил от тоя конфедерат.

— Толкова се изплаших — въздъхна едва чуто Еме, облягайки се на ръката на Ник. — Трябваше да се сетя, че ще намериш начин да надхитриш Пиндър. Отведи ме у дома, Ник.

— Точно там ще те отведа, скъпа. В къщата, която наех за нас. Предишните наематели се изнесоха сутринта и вече можем да се нанесем. Утре ще пратя за Бранд и Савана.

Къщата, която Ник беше наел, се намираше недалече от гарата. Когато двамата с Еме влязоха вътре, тя изпита радост от мисълта, че Ник ще прекара нощта в нейното легло. Не можеше да отрече, че прегръдката му й липсваше. Беше свикнала с топлината и силата на огромното му тяло, липсваше й утехата на неговата близост. Но щеше ли да бъде същото, запита се тя, докато Ник запалваше лампата, за да я поведе нагоре по стълбите.

Той отвори една врата на горния етаж и се отмести, за да пусне Еме пред себе си. Загледа я внимателно, напрегнато.

— Стори ми се, че тази стая ще ти хареса. Голяма е и гледа към двора.

— Прекрасна е — каза Еме, без да обръща внимание на огромното легло и удобните мебели. Имаше очи само за Ник. Страхуваше се, че той вече не я иска. — Но…

— Какво „но“? — запита Ник с надежда.

— Не… не мисля, че мога да спя след всичко, което се случи днес.

— Искаш ли да ти разтрия гърба?

Еме смутено прехапа устни. Би искала той да направи нещо повече от разтриването на гърба й, но се страхуваше, че ако каже такова нещо, ще означава да признае, че обича един янки и е готова да приеме неговите условия за брака им. Нима Ник не бе казал, че няма да я докосне, освен ако тя не го помоли?

— Не мисля…

— Легни, скъпа — каза той.

Гласът му беше нисък, чувствен, гальовен. Когато тя го загледа изумена, той я хвана за ръката и я поведе към леглото. Сложи лампата на масичката и я положи на меката кувертюра. После я обърна по корем и започна да масажира гърба й.

— Наистина няма нужда, Ник — протестира Еме.

— Отпусни се, скъпа, ще заспиш по-лесно.

Той продължи леко да я гали и притиска, движенията му плавно слизаха от раменете към седалището и бедрата.

Наистина усещането беше великолепно и Еме въздъхна блажено, реагирайки на успокоителния му допир. Дощя й се между тях да не беше имало никакви дрехи. Точно когато започна да задрямва, изведнъж усети ръцете му да се плъзват под роклята й и да се придвижват към вътрешната повърхност на бедрата й. Беше прекрасно и тя въздъхна доволно. Ръцете му тръгнаха нагоре, още по-нагоре, спирайки точно до мястото между краката й, което копнееше за неговото докосване.

— Нека ти помогна с дрехите — предложи той, отвързвайки връзките на гърба на роклята й.

След минута я съблече докрай. Когато наведе глава и притисна устни към меките извивки на седалището й, тя изстена. Той плъзна езика си нагоре по гръбнака и тя едва не излетя от леглото.

— Ник! Какво правиш?

— Още не си се отпуснала напълно.

И внезапно я обърна по гръб. Ръцете му започнаха да галят гърдите й, слизайки надолу за да стигнат сатенено гладката плът на корема и бедрата, и после отново се изкачиха към гърдите. Зърната й се втвърдиха, превърнаха се в малки стегнати розови пъпки, докато той ги обсипваше с нежни ласки, търкайки ги леко между палеца и показалеца си.

— Добре ли е така?

Еме не можеше да издаде и звук.

— Искаш ли да продължа?

Тя поклати глава — „не“.

— Сигурна ли си?

Тя кимна енергично.

Изведнъж ръцете му потърсиха нежната цепнатина между бедрата й, посрещайки сълзящата влага, която дразнещият му масаж беше предизвикал. Многозначителна усмивка се появи в ъгълчетата на устата му. Без да прекъсва изтънчения съблазняващ масаж, той пъхна един пръст в нея. Еме подскочи и извика.

— Сигурна ли си, че искаш да спра?

Еме преглътна конвулсивно.

Той дръпна пръста си бавно, мъчително бавно и зачака тя да каже какво иска. Беше се заклел да не се люби с нея, ако тя не го поиска.

Еме изпъшка:

— Не, не спирай! Моля те, не спирай!