Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Дебелия Вон се усмихна и си позволи да влезе в ролята си. Пое чашата с вино, което му подаде Лу Бакенбарда — знаеше, че имплантът в стомаха му ще неутрализира ефекта й. Седна, огледа се и отново се впечатли от изискания декор. Беше накарал съветниците си да се разровят в историята на това място и бе разбрал какво се е случило тук със старата мадам, Му Чуа, и с принца от Низшите фамилии Хсиян Кай Фан. Му Чуа беше тази, която бе създала дома и изградила репутацията му — беше го управлявала повече от трийсет години. Смъртта й — Хсиян Кай Фан й прерязал гърлото, докато я чукал — съвсем лесно би могла да се превърне в огромно нещастие за Лу Бакенбарда, но намесата на генерала на Ли Юан — Ханс Еберт — му бе отървала кожата. Чрез тайна сделка, уредена от Еберт, фамилията Хсиян се бе съгласила да плати на Лу Мин Шао двайсет и пет милиона юана за компенсация, ако той обещае да не отмъщава. С тези пари Лу Бакенбарда бе реставрирал Дома на деветия екстаз и бе назначил нова мадам. Освен това беше внесъл и един-два „куриоза“ — неща, които бе приел от фамилията Хсиян вместо пари в брой. Сред тези куриози бяха един от хората волове на „Джен Син“ и пет бройки от знаменития модел на „ДженСин“ „Имперска куртизанка“ — с две допълнителни отвърстия. Тези „съкровища“ бяха спечелили на Дома нова клиентела и всичко си беше почти като едно време.

Лу Бакенбарда се приближи, наведе се над Вон и зашепна:

— Ако има нещо, което би искал да опиташ, И-сун, не се стеснявай.

Дебелия Вон се усмихна, сякаш доволен от предложението, но това си беше още един пример за лошото възпитание на Лу Мин Шао. И за неговата наивност. Огледа Лу Бакенбарда и забеляза промените, настъпили през последната година. Нямаше я рошавата коса по раменете му от едно време; вече не приличаше на див варварин. Напоследък носеше косата си пригладена назад, а мустака си подстригваше и мажеше с помада. Лу си мислеше, че така изглежда по-изискан, но истината беше друга: сега приличното му на маска лице изглеждаше още по-изкуствено и по-глупаво. Вон се усмихна вътрешно, после отмести поглед от Лу. Там, в ъгъла на стаята, имаше дъска за уей чи , сякаш някой бе изоставил играта по средата. Беше чул, че напоследък Лу Мин Шао се е захванал с тази игра и това като че ли го потвърждаваше. Ала слухът твърдеше и че Лу Бакенбарда бил много лош играч и в пристъп на яд убил двама свои противници. Ако беше така, това беше поредната черна точка за него. Моментът, когато Лу Мин Шао щеше да се окаже твърде голям позор за Хун Мун , идваше бързо и щом този ден дойдеше, той, Вон И-сун, щеше да действа пръв.

Докато стигнат до деловите въпроси, мина още час. Дотогава се проведоха обичайните разговори — проучването на позициите — преди да се започне големият пазарлък. Този път обаче имаха малко за обсъждане и бързо стигнаха до съгласие. Въпросът беше прост. След година Камарата във Ваймар щеше отново да бъде отворена. Дотогава трябваше да се посочат кандидати, да се проведат избори. Това беше идеална възможност Хун Мун да си купят места вътре. Носеха се слухове, че новата Камара щяла да притежава истинска власт, истинско влияние. Ако беше така, то за всички щеше да е от полза да спечелят позиции там. Единственият въпрос беше: колко големи позиции и колко ще струва това.

Ли без клепачите прочете специален доклад, изготвен от съветниците му.

— … Освен това смятаме, че всеки опит да разширим твърде много мрежата си ще доведе не само до напрежение на сегашните ресурси, но също така може да доведе и до намаляване на ефективното влияние. Ето защо се предлага всяко от шестте братства да се съсредоточи върху това, да спечели приятелството на петима Представители. Получената в резултат група за натиск вътре в Камарата — финансирана централно и с възможност да „разширява“ влиянието си върху определени проблеми в Камарата, т.е. да купува гласовете на отговорните членове — трябва да осигури солидна основа за по-нататъшното ни разширяване нагоре по нивата.

Ли Чин се облегна назад и огледа кръга на своите равни 489.

— Дълги години чакахме долу в мрака. Сега дойде нашето време. Трябва да се изкачим. Нагоре, на светло.

Дебелия Вон се наведе напред — усещаше как думите на Ли бяха създали определено настроение.

— Значи се договорихме? Трийсет Представители, контролирани директно от този Съвет. Политика и финансиране — както се посочва в доклада на Ли Чин.

Огледа кръга и забеляза колко ентусиазирано кимаха; с какво желание прегръщаха следващата стъпка. Този път потенциалното облагодетелстване на всички бе натежало над дребните свади между отделните триади. Но колко ли щеше да трае това? Колко ли време щеше да мине, преди някой от тях да се опита да спечели по-голям дял влияние от колегите си? Веднъж вече му се беше наложило да си има работа е такива разцепления, когато бе поискал помощ от Ли Юан, за да смаже съперника си — Железния Му. Но следващия път щеше да е по-трудно. Следващия път може би щеше да му се наложи да се бори с всички тях. Точно затова беше важно сега да ги усмири, привидно да работи с тях в тесен съюз, ръка за ръка, така че да събере сили.