Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Той отново се обърна към картината, загледа се още за миг в красивите черти на Мин Хуан, после леко поклати глава и се приближи към четвъртия портрет.

— Мао Цзе-дун — тихо изрече той, докато оглеждаше познатата икона. — Първият от великите императори ко мин . Самият Велик кормчия. Също като Чин Ши Хуан Ти, неговия идол, и Мао е можел да бъде безмилостен и тираничен. Под негово управление Средното царство отново се е обединило, всички нашественици са били отблъснати. И все пак, също като Вен Ти, чиито ценности той се е опитал да отхвърли, в началото на управлението си Мао се е мъчил да осигури на народа си мир и благоденствие, да пресече корупцията и да реформира бюрокрацията. Да направи Средното царство силно и здраво след десетилетия страдания и пренебрежение. В много отношения той сякаш е съвършеното равновесие между двамата. И все пак и той е бил покварен. Покварен от вярата в собствената си непогрешимост. При неговия Голям скок напред са умрели десетки милиони хора. И защо? Само за да докажат, че е сгрешил.

Толонен сведе поглед и се намръщи.

— Но вие не сте нито един от тези хора, чие хсия . Вие сте си вие. Без съмнение можете да се поучите от техните грешки и да не сте като тях?

Ли Юан погледна въпросително стареца, след това се обърна и се отправи към последното от петте огромни платна. Известно време се взира в могъщия образ на мъжа, когото собствените му предци бяха свалили от трона. Цао Чун. Тиранинът. Основателят на Града. На самото Чун Куо .

— Когато идвам тук и виждам тези мъже и техните лица, това ме кара да се чудя. Мога ли да се поуча от грешките им? Или съм обречен да следвам същата пътека? Да остана в историята като слаб глупак? Или като тиранин?

Толонен се приближи и застана до него.

— Това тревожи ли те, Юан?

— Да ме тревожи ли? — Юан се разсмя, после отново се обърна с лице към генерала на баща си. — Да, Кнут. Тревожи ме. Но не така, както може би си мислят другите. Тревожи ме това, че една моя слабост би могла да означава смъртта на милиони. Или прекалената страст, гордост, наглост, коравосърдечие биха могли да обърнат лицето ми към тиранията. Гледам тези лица, тези гигантски фигури от нашето минало и се питам: достатъчно ли съм силен? Достатъчно ли съм мъдър? Ти току-що каза за Вен Ти: „Направил е всичко, което е било по силите му.“ А моите сили дали ще бъдат достатъчни? Нося ли в себе си онова, което е необходимо, за да може човек да моделира целия свят и всички хора в него? Или невежеството и страстта ще ме унищожат, както са унищожили мнозина в миналото? Да, аз съм решен. Но ако моята решителност се провали, Кнут? Тогава какво?

Старецът шумно си пое въздух, след това сви рамене — личеше си, че думите на младия танг го бяха разтревожили.

— Карай… — Ли Юан сведе поглед, отпусна юмруци и се взря в дланите си, сякаш се мъчеше да ги проумее. После, като че ли отново се бе сетил за нещо, пак погледна стареца — тъмните му лешникови очи вече не бяха толкова напрегнати, колкото преди миг.

— Кажи ми, Кнут. Какво откри в Града на братовчед ми?

— Нещо странно — гласът на Толонен изведнъж стана ясен и отчетлив. — Нещо странно и ужасно.

Сучек стоеше отпуснато в бившата канцелария на Киан А-йин и чакаше да му обърнат внимание. След смъртта на Киан обстановката тук беше съвсем различна — евтиният блясък на Киан бе заменен от семпла елегантност. Леман най-после вдигна поглед от екрана на бюрото, погледна двамата мъже, които лейтенантът му бе довел със себе си, и кимна.

— Добре. Добре ли мина?

Сучек изсумтя.

— Май не ни харесват много-много. Но що се отнася до парите ни… е, това е нещо друго, нали? Парите са си пари. И Горе, и Долу.

Леман изключи екрана и стана иззад бюрото. Без да поглежда лейтенанта си, огледа внимателно двамата новодошли, протегна ръка и докосна стегнатата, трепкаща лента на врата на всеки от тях. Отстъпи назад доволен.

— Добре дошли — каза просто. — Казвам се Щефан Леман и вие ще работите за мене.

Сучек забеляза страха и несигурността в очите им, също както преди бе забелязал и явното отвращение от обстановката, в която бяха попаднали. Леман също трябваше да е забелязал, защото побърза да ги увери:

— Разбирам как се чувствате в момента. Не сте очаквали да слезете тук долу, нали?

Те кимнаха.

— Не. Е, знам, че онова, което сте видели досега, изглежда доста зле, но за вас съм приготвил специални квартири. Те повече приличат на онова, с което сте свикнали.