Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Добре — Рос се облегна назад и кимна. Доволна усмивка запълзя по лицето му. — И докато сме там, може и да се поразровим тук-таме. Така де… лошо няма, нали?

Ли Юан стоеше в далечния край на галерията, застанал под един от петте огромни портрета, изпълващи боядисаните в среднощно синьо стени. Щом огромните врати се отвориха, младият танг се обърна нататък, после се усмихна и махна на Толонен да влезе.

— Кнут — протегна му пръстена си за целувка. — Надявам се, че си добре.

Толонен застана мирно, с наведена глава с ниско подстригана стоманеносива коса.

— Добре съм, чие хсия . Аз…

Млъкна — усетил бе нещо странно в държанието на Ли Юан. Странна вглъбеност в това младо, голобрадо лице, неестествена скованост в осанката, която изведнъж му напомни за бащата на момчето, Ли Шай Тун. Такъв ставаше старецът от време на време — сякаш нещо беше заседнало в мислите му, като камък насред ручей.

Толонен се обърна, погледна портрета, който Ли Юан бе съзерцавал, позна го и леко се усмихна. Това беше Чин Ши Хуан Ти, Първият император. Обединителят на древен Китай. Така нареченият тиранин. На портрета беше изобразен на брега на Шан-дон, загледан на изток — към Пен Лай, Острова на безсмъртните. Висок, брадат и нагъл, стиснал в лявата си ръка прасковата на безсмъртието.

— Мислех — Ли Юан заобиколи Толонен и пак застана под портрета. — Опитвах се да открия някаква закономерност в потока на времето.

— Закономерност ли, чие хсия ?

— Какви са хората, какво правят и защо никога не си вземат поука.

Толонен сведе поглед.

— Наистина ли мислите така, господарю?

Ли Юан кимна.

— Наистина, Кнут. Ето например нашият приятел тук. В много отношения той е велик човек. Военен гений и администратор с въображение, чиито действия са оформили земята ни за две хиляди години напред. И все пак като човек е бил съвсем покварен, защото е искал повече, отколкото е можел да му даде животът. Искал е да живее вечно и това го е унищожило. И всичкото добро, което е направил, е рухнало заради това. Великата му империя е устояла горе-долу година след смъртта му — само толкова.

Младият танг се отдалечи и тракането на ботушите му отекна по покрития с плочки под. Застана под втория портрет. От всичките пет този беше най-известен — негови репродукции висяха на всяка палуба, на всяко ниво в огромния, обгърнал цялата Земя Град.

— Вен Ти… — Ли Юан се извърна и погледна към Толонен със странна, тъжна усмивка на уста. — Колко пъти си чувал старци и ученици да славят неговата добродетел? Колко пъти името му е било използвано като заклинание, за да бъде наказано някое сбъркало дете или некадърен чиновник? В историческите книги го рисуват като скала, като мъж планина — колкото справедлив, толкова и състрадателен, колкото нежен, толкова и строг — и все пак под управлението му Средното царство едва е устояло. Нахлуването на варварите от север, хсиун ну , на два пъти го е принуждавало да прави отстъпки — да дава земи и да изплаща огромни откупи. Че неговата столица Чан-Ан едва не се е предала пред тях! И също както при Чин Ши Хуан Ти има-няма година след смъртта му в империята настъпва хаос и в провинцията пламват бунтове.

— Направил е всичко, което е било по силите му, чие хсия …

— Може би, Кнут, но това кара човек да се позамисли, нали? Чин Ши Хуан Ти е бил тиранин, ала при него империята е процъфтявала. Вен Ти е бил добър човек, ала при него империята страда. Кого тогава да взема за пример?

— Толкова прост ли е изборът, чие хсия !

Ли Юан се усмихна, после мина към следващата картина и се загледа в изображението на елегантен мъж на средна възраст, облечен в златна коприна.

— Не, Кнут. Никога не е толкова просто. Ето, вземи Мин Хуан, шестия от великите тангове императори. Бил е велик. Мъдър управник и могъщ воин. Царуването му е било златен век, така казват. Великите поети и художници в нашата история — Ли Бо, Ту Фу, Ван Вей — хора като тях са процъфтявали под управлението му. Било е време на висока култура, на благоденствие и мир, ала всичко това е унищожено, бунтове са разтресли империята — и защо? Заради това, че е бил слаб. Заради увлечението му по една жена.

Толонен сведе поглед — този внезапен обрат го накара да се чувства неловко.

— Така е било, чие хсия . Или поне така твърди историята. Но вие какво искате да кажете?

Младият танг се извърна.

— Аз ли? Ами това, че императорите са хора, а не някакви фигури или абстрактни сили и човешките им качества оформят съдбите на техните поданици. Те протягат ръка — и сянката пада над цял континент. Така е. И така е било винаги. И аз, Кнут… с какво се различавам?