Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Ами момичето?

— Момиче ли? — той я погледна неразбиращо, после се разсмя. — О, Мери ли?

Тя извърна глава и впери поглед, сякаш виждаше през него, след това се усмихна.

— Наблюдавах те, Майкъл. Наблюдавах ви двамата заедно… Беше ми… интересно.

Той се обърна към нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Убедена съм, че вече си наполовина влюбен в нея.

— Глупости — възрази той, шокиран от предположението; но още щом го изрече, разбра, че има известна доза истина. Остана така, загледан в нея, след което се оттласна от парапета и прикри неловкостта си със смях. — Е, и ако бях влюбен, какво?

Тя обхвана раменете му, наведе се и го целуна.

— Не ме разбирай погрешно. Не че не одобрявам. Щом те кара да се чувстваш щастлив… — отдръпна се леко и впери изпитателния си поглед в очите му. — Добра е за тебе, Майкъл. Виждам го. Силна е.

— Да, но… — той въздъхна. Не, беше невъзможно. Баща му никога не би одобрил.

— Направи първата крачка. Защо не и следващата?

— Какво искаш да кажеш?

— Излез завинаги от сянката на баща си. Покажи му, че си самостоятелен човек. Ожени се за нея.

Той се разсмя смаяно.

— Да се оженя за нея? — разтревожено сведе поглед, после се извърна. — Не. Не мога. Той ще ме отреже…

— Няма да посмее. Но и да посмее — могат ли нещата да се влошат повече от това? Какво друго може да направи?

— Не…

— Не? Я си помисли, Майкъл. Старият те е набутал в ъгъла. Отрязал е финансите ти и по всякакъв начин се стреми да ти пречи да опиташ сам. Така, както стоят нещата, ще ти се наложи да направиш избор — и то скоро: или да се върнеш при него и да молиш за прошка, да паднеш на колене пред стария и да приемеш условията му, или да отстояваш себе си. Защо не го направиш още сега? Сега, веднага — когато той най-малко го очаква.

Той отново извърна лице към нея.

— Не. Не и докато все още има и други възможности.

Тя потръпна.

— Искаш да кажеш, например кредитна къща „Чисто сърце“?

Той втренчи поглед в нея.

— Как така знаеш?

— Работата ми е да знам. А щом аз знам, можеш да бъдеш сигурен, че и баща ти знае. Всъщност съм абсолютно убедена.

— Защо?

— Защото той е собственик на кредитна къща „Чисто сърце“. От тази сутрин.

Той затвори очи.

— И какво ще правиш? — продължи Глория.

— Да правя? Че какво бих могъл да направя?

— Онова, което ти казах. Ожени се за нея. Стани самостоятелен. Що се отнася до парите, аз ще ти ги дам. Трябваха ти два милиона, нали? Хубаво. Чека ще го имаш сутринта. Подаръкът ми за сватбата.

Той се втренчи слисан в нея, след това поклати глава.

— Но защо? Не те разбирам, Глория Чун. Защо искаш да направиш това за мене?

Тя се усмихна, наведе се и отново го целуна.

— Защото вярвам в тебе, Майкъл Левър. И защото искам да те видя силен. Силен и независим. Заради всички нас.

Дванайсет мънички хомункулуса — холограми, високи не повече от шест цун — бяха събрани в полукръг на бюрото, мигаха и трептяха на бледата светлина, идваща от близкото плаващо кълбо. Срещу тях, на стол с висока облегалка, седеше старият Левър. Погледна шефовете си на отдели и изръмжа:

— Е, и какъв и проблемът? Защо да не можем да използваме някой друг? Някой по-евтин от „ПроФакс“? И по-надежден?

Няколко от фигурките затрепкаха, сякаш се готвеха да кажат нещо, но отговори една от централните холограми — мъничкото изображение на началника на вътрешната дистрибуция. Образът му се втвърди, стана по-силен отпреди, изпъкна на фона на изображенията и от двете му страни.

Фигурката наведе глава.

— Простете, господарю, но имаме отдавнашни традиции в сделките с „ПроФакс“. Връзките ни с тях датират от двайсет години. Според нашия опит няма по-надеждни партньори.

Левър изпухтя раздразнено.

— Ако това беше вярно, сега нямаше да говорим за него, нали? — наведе се напред и надвисна над тях. — Та ви питам още веднъж: какъв е проблемът? Разбирам „ПроФакс“ да притежаваха патента за този процес, обаче не е така. И със сигурност не са монополисти на пазара. Защо да не можем да се пазарим за цената? На мене ми се струва, че точно това е най-добрата възможност.

Облегна се назад и преплете пръсти.

— Добре. Ето какво ще направим. Хващаме юристчетата да драснат на „ПроФакс“ писъмце, с което ги уведомяваме, че нарушават договора, после задържаме всички плащания за вече изпратени ни продукти и след това изпращаме молба за оферти до всички главни конкуренти на „ПроФакс“. И го правим сега, веднага, разбрахте ли ме, господа? Веднага!