Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Какво искаш?

Въпросът на Леман го изненада. Да съм като тебе — помисли си той, но каза нещо друго:

— Не искам да оставам тук завинаги: Аз…

Спря и се завъртя на стола си. Шестима мъже влязоха в стаята. Двама от тях си говореха нещо на влизане, но като видяха Леман и Сучек вътре, млъкнаха. Докато Сучек наблюдаваше, мадам излезе и след като погледна към Леман и него самия, се наведе близо до един от новодошлите и му прошепна нещо. После пак се приближи с широка фалшива усмивка.

— Е, тази вечер сме заети! — каза го прекалено весело и това се стори твърде странно на Сучек. След това погледна към чашите им и усмивката й отново се разшири. — Искате ли по още едно?

Сучек се обърна и погледна чашите. Бяха празни. Вдигна изненадан поглед към Леман, но лицето на албиноса беше безизразно.

— Защо не? — безразлично отговори Леман, вдигна чашите и й ги подаде.

Сучек се загледа малко по-дълго в Леман, после се обърна навреме, за да види как мадам превежда мъжете през врата, която досега не беше използвала. Тя мина последна и преди да затвори вратата, се обърна и им хвърли, почти лукав поглед.

След като вече я нямаше, Леман се изправи на крака и се отправи към изхода.

— Какво става? — скочи и Сучек.

Изведнъж Леман се обърна — като акробат с идеален баланс.

— Просто стой там — меко изрече той. — Преструвай се, че няма нищо. Ако те попита, кажи й, че съм отишъл да пикая. И каквото и да правиш, не докосвай питието. В него има дрога.

Леман спря на вратата и я плъзна настрани, докато се отвори. Никой. Мина бързо през нея, спря до далечната стена на коридора, обърна се, измъкна оръжието си и след като се огледа, се отпусна. Коридорът беше празен.

Наведе се, остави на пода оръжието, после свали гривната си и я обърна от вътрешната страна. Бързо набра кода за свръзка. Малкият екран се освети веднага в кървавочервено. Имаше момент на колеблива активност, след което екранът промени цвета си и миниатюрното лице на Халер се взря в него.

— Кое време е, по дяволите…? — започна Халер, после видя, че отсреща не е Бекер. Поведението му веднага се промени. — Какво има?

Леман описа ситуацията, даде координатите и му каза какво му трябва.

— Имаш максимум осем минути. Доведи Бекер. Излезте отпред. И помни, без шум.

Прекъсна контакта, оправи гривната и вдигна оръжието. Спря само колкото да погледне по коридора и започна да тича. Трябваше да има заден вход. Може би запечатан. Вероятно охраняван. Но той щеше да види какво има там.

Беше тесен страничен проход с три лампи на тавана. Изправи се, отчасти в сянка, сведе поглед. Един мъж с гръб към него още не очакваше нищо. Без колебание Леман се придвижи бързо между отделните петна светлина и тихо се промъкна зад мъжа, за да увие тънка, твърда тел около врата му с широко движение на ръцете. Викът на човека, пълен с изненада и болка, бе прекъснат почти още преди да бъде нададен. Леман усети безжизненото тяло да пада, телта беше потънала дълбоко в плътта.

Провери рамката на вратата за сигнализация, бутна я, отпусна се с цялата си тежест отгоре й. Отдръпна се, пое си дъх и ритна два пъти на две различни места. Вратата падна навътре, грубите резета се отвориха.

Мина бързо през облака прах — знаеше какъв звук е предизвикал. Почти веднага се озова лице в лице с едно от момичетата на мадам, което бе излязло от стаята си да види какво става. Беше сама. С бързо, силно движение пречупи врата й и я пусна на пода. После затвори вратата зад себе си и се върна при мъртвия.

Досега имаше късмет. Никой друг не беше чул, никой не бе видял трупа там, в сенките до вратата. Бързо го завлече вътре, като пръхтеше от усилие, и постави вратата на мястото й зад себе си.

Разбрали ли бяха вече, че го няма? Дали вече подозираха нещо? Бяха минали почти пет минути, откакто бе отишъл да пикае. Сучек добре ли беше?

Остави тялото на мъртвия до трупа на курвата и излезе отново. За момент остана там, заслушан. Всичко изглеждаше наред. Пое си дъх, после продължи, полузатичан по дългия тъмен проход, следващ извивката му. Вляво имаше врата. Спря и погледна през шпионката. Пек беше вътре — гол, по гръб, яростно обяздван от огромна блондинка. Леман тихо върна шпионката и продължи.

На вратата на приемната спря отново, пак се заслуша. Можеше да чуе гласовете на Сучек и на мадам. Нямаше проблеми. Влезе.

Видя как лицето на мадам се отпусна и веднага разбра какво си е мислила.

— Промених си мнението — каза го, преди тя да успее да произнесе каквото и да е. — Имаше едно момиче в края на редицата и аз…