Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Киан се разсмя високо.

— Естествено. Вземи и двете, Лин Во! — но очите му говореха нещо друго и Лин Во избра едно от момичетата.

Леман видя как мадам местеше поглед от мъж на мъж, после се обърна към момичетата си и направи физиономия.

Един след друг останалите направиха избор — първи бяха тримата съветници на Киан, след това Пек, новият южняк, присъединил се към тях само преди седмица.

Пек беше стар познат на Сучек и преди години беше работил за Киан А-йин. Сега се бе върнал, след известни проблеми със сигурността. Беше дошъл като лейтенант, за да подсили тон . Или поне така гласеше историята. Но Леман беше наясно с друго. Пек беше доведен, за да му противодейства. За да обърне заровете отново в полза на Киан. Не че имаше значение.

После дойде редът на Сучек.

— Този път ще пропусна, ши Киан.

Киан се разсмя.

— Какво искаш да кажеш, че ще пропуснеш? Откога изобщо пропускаш? Вече не си падаш по момичета или какво?

Сучек вдигна голямата си издължена глава и срещна погледа на Киан.

— Ще пропусна, това е.

Киан млъкна. Премести очи от Сучек на Леман, после се втренчи надолу в пода. Когато пак вдигна поглед, се усмихваше, но очите му бяха студени както винаги.

— Не ти харесва начина, по който се отнасям с тебе, Иржи, така ли е?

Сучек поклати глава.

— Отнасяте се добре с мене, Киан А-йин, но този път просто не искам. Следващия път да. Но сега… — лицето му беше твърдо, безизразно.

Киан погледна към останалите момичета, включително към онова, което винаги той избираше — най-доброто, макар че това едва ли говореше нещо за него — после се усмихна.

— Добре. Ще си седите тук с Леман и ще си приказвате, а? — и се разсмя. Обърна се към Леман: — Да ти кажа, Щефан, по-добре е да си изпилиш мозъка от чукане, отколкото да се опитваш да проведеш смислен разговор с Иржи.

После със смях последва останалите вътре, прегърнал с една ръка мадам, а с другата — момичето.

Леман почака малко и се обърна, за да погледне към Сучек.

— Защо не влезе?

Сучек срещна погледа на Леман.

— Наблюдавах те. Видях как гледаш.

— И?

— Не ти харесва всичко това, нали?

— Какво значение има какво ми харесва? Ти си човек на Киан.

— Не е вечно.

— Нищо не е вечно. Но не това искаше да кажеш, нали?

Сучек тъкмо щеше да отговори, когато мадам пак се втурна при тях.

— Вие, момчета, искате ли нещо? По едно питие?

Леман я погледна празно.

— Да. Вино ще е най-добре.

Любопитният Сучек полупритвори очи. Никога преди не беше виждал Леман да се докосва до алкохол. Мадам излезе от стаята, после се върна с две чаши и ги остави на малка масичка в далечния край на помещението.

— Ето. Там ще ви е удобно.

Леман пак я погледна, с такава враждебност зад празния си поглед, че усмивката на мадам изчезна моментално, след това се върна още по-широка, сякаш да прикрие несигурността, която изпитваше в негово присъствие.

— Ако има още нещо, което ви трябва, просто се обадете.

Почакаха, докато тя излезе, и седнаха — Леман с гръб към стената, Сучек — с лице към него. Двете питиета си оставаха на ниската масичка между тях.

— Разкажи ми за Пек — обади се Леман.

— Пек? — Сучек се разсмя студено. — Пек е ин цу .

Леман леко сведе глава. Беше чувал за ин цу — сенките — и за техните услуги. Бяха обучени специалисти, сключващи договори с местните босове. Както и чан ши бяха ценени от тукашния подземен свят, но се срещаха много по-рядко.

— Това си струва.

Сучек кимна и посегна към чашата си, но Леман протегна ръка да го спре.

— Защо ми го казваш?

Леман се взря в него внимателно, проникновено.

— Просто така?

Сучек пак се усмихна, устата му с тънки устни бе грозна, безжизнена.

— Не — поколеба се и сведе поглед. — Защото си силен.

— А Киан не е?

Сучек вдигна поглед.

— Силен е. В някои отношения. Но ти… — поклати глава.

Леман дълго мълча. След това вдигна чашата си и я помириса.

— Сега съм човек на Киан.

Сучек го гледаше; видя как остави чашата недокосната.

— Сега?

Погледът на Леман сякаш леко омекна — като че ли беше доволен, че Сучек го е разбрал, но все още не се усмихваше. Сучек погледна надолу към чашата си и си кимна. Отсега нататък в това, както и във всичко друго щеше да подражава на Леман. Ако Леман отбягваше жените, и той щеше да отбягва жените. Ако Леман не докосваше питие, и той щеше да прави същото. Защото във всичко това имаше тайна, виждаше го. Някаква сила. Machr 2 2 Сила, власт (нем.) — Бел.пр. , както му викаха на стария език по тези места. Сила.