Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Сучек се размисли за миг.

— Ло Хан?

— Точно така. Трябва да е Ло Хан. Киан А-йин не заплашва никого другиго. А Ло Хан сигурно е чул, че и аз, и Пек сме се присъединили към него. И се е притеснил. Помислил си е, че има повод.

— Може би. Но защо е всичко останало? Тишината? Тайнствеността?

Леман пак сведе, поглед към Бекер.

— Можеш да кажеш, че не искам да затруднявам ши Киан или да прекъсвам удоволствието му, но истината е, че искам да се срещна с Ло Хан. Да науча малко повече за него.

Сучек понечи да заговори, но се спря. Леман се обърна да погледне. Беше мадам. Стоеше на вратата с уста, отворена от ужас, и наблюдаваше Бекер.

— Колко ти плати той? — Леман я гледаше студено.

За момент тя изглеждаше, сякаш не го е чула, но след това очите й се отместиха от заниманието на Бекер и се върнаха на Леман.

— Какво?

— Какво ти даде Ло Хан, за да уредиш всичко това?

— Аз… Аз… — заекна тя, после се извърна и завъздиша.

Леман отмести поглед отвратен.

— Няма значение. Можеш да кажеш на ши Сучек тук — и пак погледна към Сучек. — За малко ще изчезнем. Кажи на Киан, че съм се уморил да чакам. Кажи му, че съм отишъл да си потърся друго удоволствие.

— А ако той попита какво?

— Кажи му дрога. Кажи му, че съм отишъл да взема малко наркотици.

Ресторантът беше празен, на всеки вход имаше охрана. Под широките плочести стълби, зад ниски, самоделни бариери лежаха елитни маскирани войници с мощни оръжия, покриващи излизащите насам коридори, докато в оживените кухни личният дегустатор на Ву Ши опитваше всяко предложено му ястие и позволяваше то да бъде сервирано само ако беше съвсем доволен.

В средата на мрачната зала с плочест под, маршал Толонен седеше с лице към Ким на маса, препълнена от сребърни подноси с деликатеси. Старецът се обърна за кратко, поговори тихо с ординареца си, след това пак се извърна с лице към Ким.

— Извинявай за всичко това, Ким, но Ву Ши държи нищо да не ми се случи, докато съм в неговия Град. Може да изглежда малко прекалено, но днес подобни мерки са необходими. Живеем в трудни времена.

— Трудни, но интересни, нали?

Толонен се засмя.

— И така може да се каже. Самият аз бих предпочел всичко да е малко по-еднообразно, но пък малко по-безопасно.

— Затова ли сте тук, маршал Толонен? Да направите нещата малко по-безопасни?

— Викай ми Кнут, момче — маршалът се наведе напред и започна да пълни чинията си с различни хапки и резенчета. — Но да, можеш да кажеш, че съм тук, за да направя нещата по-безопасни. Между нас да си остане, не съм съвсем сигурен какво търся, но познавам миризмата на гнило, когато я подуша, а по тези нива е погребано нещо гнило, можеш да си сигурен.

— Мога ли по някакъв начин да помогна? — и Ким също посегна към чинията си.

Толонен го погледна.

— Мило е, че ме питаш, но докато не разбера какво точно става тук, е трудно да се каже какво ще ми потрябва. Обаче е по-добре да го запазя за себе си, момче. Все пак много мило от твоя страна. О, между другото… — старецът бръкна в джоба на якето си с пръстите на златната си ръка, после през масата му подаде запечатана бележка. — Ли Юан ме помоли да ти я предам лично.

Ким взе писмото и след като остави чинията, го завъртя между пръстите си, заразглежда големия печат. Вдигна поглед и забеляза как маршалът усърдно се занимава с чинията си, след което сведе поглед и отвори плика с нокът.

Вътре имаше малък лист, написан на мандарин на ръка; посланието беше кратко и фамилиарно.

Скъпи Ким,

Напоследък мисля много за тебе. Докато работя над предложените промени в Едикта, често спирам и преценявам колко полезно щеше да е да си до мене като мой съветник. Но преди да ме разбереш погрешно, ще кажа, че това не е вик за помощ, а сърдечна благодарност за всичко, което си сторил досега. Просто искам да знаеш, че ако някога ти потрябва помощ за каквото и да е, трябва само да я поискаш. Надявам се всичко при тебе да е наред.

Ким вдигна поглед. Толонен го наблюдаваше с лека усмивка.

— И така… как върви всичко?

— Наред е, макар наистина да няма какво толкова да разказвам. Поддържах огъня на бизнес фронта, докато работех над няколко нови патента.

— Патенти, а? — Толонен присви очи, сякаш цялата работа му се стори малко съмнителна.

Ким се засмя.

— Нищо незаконно, уверявам ви. Всъщност, за да съм честен с вас, бях изненадан да науча какво наистина може да се направи в рамките на съществуващите предписания. Напоследък прекарах много време да проверявам какво вече е регистрирано…