Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Ким се наведе към него и покри ръката му със своята.

— Разбирам — и отново си помисли за собствените си ограничения. — Това те променя, нали? Пак те връща към себе си.

Майкъл кимна и вдигна поглед към него, благодарен за разбирането.

— Извинявай. Цялата тази история с баща ти. Сигурно ти е трудно.

Майкъл сви рамене.

— Вярно е, боли ме, но има и по-лошо. Освен това — лицето му се просветли, — още не си ми казал ти с какво се занимаваш. Направи ли вече първия си милион?

Ким се разсмя.

— Не, но като ада е сигурно, че онова, което съм похарчил, ще се върне! — седна назад и пусна ръката на Майкъл. — Знаеш как е: творчески сме силни, но финансово… Е, за да съм честен с тебе, Майкъл, бих могъл да се справя с някоя и друга външна инвестиция, но става дума за това, да намеря някого, на когото бих могъл да се доверя. Някой, който няма да ми поставя твърде много условия.

— А… — Майкъл извърна поглед, замислен за момент. — Разбираш ли, Ким, мислех си, че знам всичко, което има да се знае за бизнеса, мислех си, че никой не може да ме научи на нещо ново, но всичко трябва да уча отново — от самото начало. Без парите на баща ми, без мощта, представлявана от „ИмВак“, лицето ми е съвсем друго и трябва да се боря за дела си на враждебно настроения пазар.

— Враждебно настроен?

— Баща ми. Той не харесва идеята да тръгна сам. Мисли, че трябва да се върна вкъщи, да тичам и да изпълнявам поръчките му.

— Искаш да кажеш, че той активно се опитва да те спре?

— Не, не активно. Или поне аз не го знам. Но си наясно как е. Да тръгне слухът, че баща ми е сърдит, и никой няма да се осмели да рискува да обиди Чарлз Левър заради търговията с неговия син. Вече ме отрязаха десет, дори двайсет пъти през последните два дена само така наречените „приятели“. Но има и заобиколни пътища. С Брин работим по осъществяване на контакти на източноазиатския пазар. Вярно, много ще ни струва, но поне можем да започнем бизнес. Тук, в Северна Америка, всичко е мъртво, доколкото засяга нас.

— Ясно — Ким се отпусна назад, за да може появилият се сервитьор да отсервира чиниите. — И как смяташ да финансираш всичко това?

Майкъл се усмихна.

— Имам лични сметки. Пари, които ми е оставила майка ми. Всичко около петнайсет милиона. Не стигат, но ще ни позволи да започнем.

Ким присви очи.

— Звучи амбициозно.

— Така е. Но кажи ми, Ким, ти от колко имаш нужда? Милион? Два?

— Един и половина — каза Ким, когато сервитьорът се върна, за да остави вдигаща пара чиния пред него. — Един и двеста, ако се свием до най-основното.

— И какво покрива това? Разработка и дизайн? Производство? Дистрибуция?

— Разработката и дизайнът са покрити. Само с това се занимавам — Ким почука по челото си и се усмихна. — Не. Разходите ми са за стартиране на първоначалното производство, изработка на пробните образци, което да ми позволи разплащания по тримесечна схема. Започваме наистина на дребно, продължаваме да заемаме минимума и финансираме разширяването от печалбите.

Майкъл се наведе към него заинтересуван.

— Значи имаш нещо готово да тръгне?

— В доста напреднал стадий. През последната година работих над няколко неща. Някои не станаха, но две от тях… Е, да кажем, че съм изпълнен с надежди.

— Да приема ли, че са нови открития?

Ким кимна.

И си ги патентовал, надявам се?

— Още не.

Майкъл свирна през зъби.

— Но това е лудост, Ким! Ами ако някой ти нападне офисите? Ще загубиш всичко.

Ким поклати глава.

— Могат да изнесат всичко оттам, но няма да се сдобият с нищо. Както казах, всичко е тук, в главата ми. Когато съм готов, ще напиша всичко и ще го отнеса в Бюрото по патентите да го регистрирам. Но не и преди да съм уточнил всички практически детайли.

Майкъл се усмихна, впечатлен от младежа.

— Звучи добре. Повече от добре всъщност. Виж, Ким, защо ние не направим бизнеса? Ти имаш нужда от пари, ние имаме нужда от съвети на специалист. Защо да не можем да търгуваме? Искам да кажа, ще говоря с Брин и ще получа съгласието му, но не виждам защо да не можем да си помогнем един на друг, а?

Ким се взря в него объркан.

— Чакай малко. Правилно ли разбрах? Предлагаш ли ми нещо? Да вложиш пари?

— Защо не?

— Но аз си помислих, че имаш нужда от тези пари за собствения си бизнес?

— Нуждаем се от десет милиона за начало, вярно е, но и така остават повече от достатъчно за онова, което ти трябва на тебе. И без условия. Или поне само едно — да прегледаш нашите намерения и да ни дадеш технически съвет за онова, което смятаме да правим.