Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Още не е кой знае какво — продължи Майкъл, докато се оглеждаше наоколо из голямата, немебелирана стая, — но ще направим нещо — и пак я погледна. — Т.е. ако смяташ да се присъединиш към нас.

Тя присви очи.

— Моля?

Той се приближи с една крачка.

— Виж, знам как е. Това е важно решение. А ти може да си помислиш, че не искаш да рискуваш да си създадеш враг в лицето на баща ми, но…

— Почакай — засмя се тя. — Това, което казваш, няма смисъл. Какво решение? И защо трябва да си създавам враг в лицето на баща ти?

За момент на лицето му се изписа озадачение, после и той се разсмя.

— По дяволите… Не съм ти казал, нали?

— Не. Просто ми каза да дойда тук. На първо време в петък. И да си донеса всичко, което ми е необходимо, за да започна работа веднага. Помислих си…

— Помислила си си, че това е просто поредната от компаниите на баща ми, а? Решила си, че си оставаш във ведомостта — сега беше объркан и извърна поглед. — Виж, извинявай. Всичко ще оправя. И ако не ти харесва онова, което чуваш, просто можеш да се обърнеш и да си тръгнеш и никой няма да изглежда като глупак, нали?

За момент тя се втренчи в него, после погледна към Кустоу, за да отбележи колко внимателно я наблюдава той — сякаш я вербува за някакво тайно братство.

— Започваш сам, нали? — тя пак погледна към Майкъл. — В съдружие. Ти и ши Кустоу. Така ли е?

Той кимна.

— И искаш и аз да се включа, а? Като каква? Личен асистент на двама ви?

Кустоу се наведе напред.

— На първо време да. Но да се надяваме, че нещата няма да останат така. Смятаме да ръководим по друг начин. Разбира се, ще си запазите сегашната си заплата. Но ще получавате и премии. Дял от печалбите. Ако нещата вървят добре, можете да откупите дял. Да станете съдружник.

— Ясно. И всичко, което трябва да направя, е да разваля договора си с „ИмВак“ и да си създам враг в лицето на най-могъщия бизнесмен в Град Северна Америка?

Майкъл протегна ръка и нежно докосна рамото й.

— Виж, всичко е наред. Можеш да кажеш „не“. И няма да те обвиняваме, ако го направиш. Но просто за момент го обмисли. Това е съвсем ново. Нещо, което няма да се повтори в кариерата ти. Да се озовеш на старта на нещо подобно…

— Ами договорът ми с „ИмВак“? Ясно ли ви е, че клаузата за едностранно прекратяване е тежка?

— Ще ги обезщетим — обади се Кустоу делово. Стана и прекоси стаята, за да застане до Майкъл. — Всичко, което трябва да направите, е да решите дали искате да участвате или не.

— И що за предприятие е това?

Кустоу се усмихна за първи път.

— Космически технологии. Нещо, до което бащите ни иначе не биха се и доближили.

Тя се засмя.

— Съвсем точно. Тази област е строго охранявана.

— В момента — да — съгласи се Майкъл, — но промяната идва. Носят се слухове, че Седмината искат да сключат сделка с Горе. Сделка, която ще позволи на радикалите да пренапишат Технологичния едикт. Нещата ще се отворят и когато това стане, ние смятаме да сме там, на самия връх.

— Ясно. И всичко, което трябва да сторя, е да кажа „да“.

Двамата мъже се спогледаха, после погледнаха към нея и кимнаха.

За момент тя замълча, обмисляше. Това беше голямо решение. Ако направеше тази крачка, нямаше връщане назад. Старият Левър щеше дяволски добре да се подсигури. Не, тя беше видяла как реагира онази нощ, когато Майкъл му каза „не“; беше присъствала и на доста лични сцени след това. Не трябва да кръстосваш меч с Чарлз Левър. Не и ако не искаш да ти стане враг до живот. Следователно, здравият разум я караше да каже „не“. Да се обърне и веднага да се махне оттук. Но здравият разум никога не се колебаеше. В края на краищата тя не беше дошла в Америка да гради спокойна кариера. Беше дошла да направи нещо положително; да промени нещата. Значи беше време да спре да бяга, да се изрови и да свърши нещо, в което вярва.

Погледна ги. Те я наблюдаваха — мрачно, очаквателно. Колко добре познаваше този поглед. Колко често го беше виждала навремето в Град Европа.

— Добре — тя се усмихна широко. — Бройте ме и мене.

— Страхотно! — Майкъл засия и тупна Кустоу по гърба. — Адски страхотно! Имаме нужда още само от учен изследовател и специалист по патентите.

— От това и от много пари — широко се ухили Кустоу, погледът му срещна този на Емили и накратко й благодари. — От огромна купчина пари!

Старият Левър слезе от подиума на огромната лекционна зала и се огледа царствено. Погледът му се плъзна по празните редици, после се върна на двата големи екрана, закрили стената вдясно.