Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Погледни ни, майстор Нан, седим си тук, докато слънцето отвън грее! Да продължим с това утре, а?

Нан Хо щеше да изкоментира, но промени решението си. Можеше да види, че този ден Ли Юан е решил да не работи повече. Усмихна се и ниско се поклони.

— Както желаете, чие хсия . Но трябва да ви напомня, че тази вечер ще вечеряте в имението на братовчед си Цу Ма. Трябва да сме там в девет. Ву Ши вече потвърди присъствието си.

— Добре… Добре! — младият танг плесна с ръце. — Тогава ела. Да се присъединим към съпругите ми. Следобедът е хубав, нали?

Излязоха навън. Нан Хо изпрати един слуга бързо да донесе вино и чаши. Жените бяха край езерото, смееха се, разменяха си шеги на ухо. Когато мъжете се появиха, те се извърнаха като една, смехът им секна, изправиха се, склониха глави, а прислужничките коленичиха в присъствието на своя танг.

— Къде е синът ми? — попита Ли Юан, огледа се наоколо си изненадан, че не вижда дойката сред групата край езерото.

— Тук е. чие хсия — обади се глас зад гърба му.

Обърна се с усмивка, спомнил си изведнъж какво се бяха договорили с Нан Хо по-рано. Момичето му подаде бебето, после коленичи, страните й едва-едва се зачервиха. Тя знаеше. Беше сигурен, че тя знае.

— Куей Джен… — меко изрече той, пренесъл цялото си внимание върху детето в ръцете си. — Как е скъпото ми момченце?

Детето се втренчи в него с нежно гукане, тъмните му очи бяха станали кръгли от любопитство, лицето му леко напомняше за това на майка му. Ли Юан се загледа насреща със смях и видя как го гледа Миен Шан, очите й бяха влажни от щастие и за съвсем кратък миг той си помисли за Вей Фен и за това, което му беше казал той от болничното си легло. Животът беше хубав, ако човек му дадеше възможност.

Обърна се с лице към слънцето. После като омагьосан вдигна детето, задържа го в изпънатите си ръце, сякаш го поднасяше на светилото. И когато се извърна, малкия пак се сгуши в него и той видя как всички го гледат с благоговение като в момента, когато бе слязъл от Храма на небето, за първи път облечен в драконова роба.

— Синът ми — огледа се наоколо ужасно горд, видя какъв ефект имат думите върху всички, дори и върху на пръв поглед невъзмутимия Нан Хо. — Моят син.

На източния бряг на Северна Америка се зазоряваше, но между слабосветещите, предаващи цветни образи екрани в Чайната на деветия дракон кипеше бурна дейност. Облечени в кафяво-червеникаво сервитьори се движеха между препълнените маси, лицата им бяха безстрастни, тежко натоварените табли, които носеха, спокойно минаваха над главите на клиентите им. По масите седяха старци със съсухрени лица и сиви бради, стегнати в сака с твърдо колосани яки; пушеха и играеха на чу или шан чи , без да обръщат внимание на беззвучните екрани, поставени на високи пилони пред всяка стена. От два големи говорителя от двете страни на шубера за ча през чайната се носеха романтичните звуци на „Панаирна любов“ и се съревноваваха с бърборенето на старците. Цареше безвремие — сцена, стара като света. От три хиляди години старците се събираха така да пушат, да си говорят и да вдигат чашите си с ча .

Ким седеше на малка маса в задната част на чайната, на тясна веранда на горното ниво с поглед към главната зала, с гледжосан в бяло, кафяво и червено чун с прясно запарен Мин хун — „Фукиенско червено“ — пред себе си и купичка със соеви бисквити до лакътя му.

За първи път беше дошъл тук преди три месеца, за да убие един час преди среща, и след три часа бе открил, че все още седи тук, забравил за ангажимента си, но изписал десетте малки бележника, които носеше, с драскулици; главата му преливаше от нови идеи. Сега повечето сутрини идваше тук по това време, за да седи, да отпива ча и да мисли.

Понякога слизаше долу между масите и сядаше там за час-два, заслушан в домораслата мъдрост на старците, но най-често седеше горе, гледаше към препълненото помещение и оставяше ума си да се рее свободен! Днес обаче беше специален ден, защото по-рано тази сутрин — след уморителна работа през нощта — беше поставил финалните щрихи на първия от петте нови патента, над които работеше — патенти, които най-напред бе обмислил тук, в Деветия дракон.

Усмихна се, зачуди се какво биха направили старците, ако бе споделил с тях някои от идеите си: дали биха го сметнали за мъдрец или за луд. Каквото и да е, но със сигурност биха ги приели за странни. Например идеята му за нов тип протеинова, машина, която би могла да работи в космоса: тя беше измислена тук, на тази маса, докато той наблюдаваше как старците пускат във въздуха кръгчета дим.