Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— А мъжът, Вей Фен… видя ли лицето му?

Вей Фен се намръщи силно, след това едва кимна.

— Той беше, Юан. Беше Де Вор. Но някак си променен. Удължен. Станал по някакъв начин по-едър, отколкото беше в действителност — старецът потръпна, после извърна глава. — Сънувах този сън десет, двайсет пъти и всеки път се събуждах, преди той напълно да обърне лицето си към мене. Но няма съмнение. Той беше . Онзи профил. Не бих могъл да го забравя. Да, виждам го дори и сега — усмихнат, с протегнати ръце, с лице към онази булка.

Ли Юан потрепери. Сънища. Там ли се появяваха първите знаци — в сънищата? И беше ли всичко, което следваше, само продължение на онова, което първо се вижда насън?

— Кое време е, Юан?

Ли Юан се обърна и погледна навън.

— Късно е, Вей Фен. Следобедът почти изтече.

— А… — Вей Фен кимна. След това неочаквано дръпна ръката на Юан към устните си и целуна големия железен пръстен — пръстена на властта, който Ли Юан бе наследил от баща си и бащата на баща си, огромния печат на юе лун , колелото от седем дракона, гравирано на повърхността му.

Ли Юан се намръщи, постъпката на стареца го обърка. Не беше нещо, сторено ей така или по каприз; можа да го види в начина, по който Вей Фен се взираше в него. Незрящите очи го караха да разбере. Но той не разбираше нищо, само, че този скъп, мил човек — този довереник и съюзник, това силно и приятелско присъствие още от детството му — скоро щеше да напусне света. Да изчезне, сякаш никога не е живял.

И после, вече отвън, в студения и мълчалив коридор, той спря и сведе поглед, за първи път забелязал, че по края на робата му има пръст. Пръст… Вдигна ръка, втренчи се в големия железен пръстен, след това продължи бавно, скован от жалост, със знанието, че никога вече няма да види Вей Фен жив.

Късно следобед Ли Юан се върна в Тонджиян. Спря само да си вземе душ и да се преоблече и тръгна направо към кабинета си, седна зад бюрото; пред него стоеше канцлерът му, Нан Хо, а секретарят му, Чан Ши-сен, седеше на мястото си. Отвън, в Източната градина, трите му съпруги седяха край езеро с лотоси, смееха се и разговаряха; там бяха и прислужничките им. За момент той погледна навън, взря се в тях, забравил сянката на по-ранната си среща с Вей Фен; очите му бяха привлечени от новата прислужница — дойката, видя как тя утолява глада на осемседмичния му син Куей Джен. Беше хубава и млада, добре оформена и с деликатна, нацупена уста. Усети възбуда при мисълта какво може да стори тази уста и сведе поглед, през него премина лека тръпка на очаквано удоволствие.

Извърна се и пак погледна канцлера си — той леко се усмихваше.

— Искате ли да уредя нещо, чие хсия ?

Ли Юан се разсмя.

— Толкова ли съм прозрачен, майстор Нан?

— Вие сте мъж, чие хсия , с мъжки апетити. Освен това първата ви съпруга, Миен Шан, ми го предложи миналия ден. Изглежда и тя е забелязала интереса ви.

За момент Ли Юан изучаваше Нан Хо, после кимна.

— Уреди го, майстор Нан. Имаме само един живот, нали?

— Готово, чие хсия . Сега… ако може да започваме.

Беше някакъв лек намек, каквито Ли Юан бе свикнал да очаква от канцлера си. Друг би го приел като нетърпение, но той знаеше по-добре. Майстор Нан беше с него от шестата му година — първоначално като личен прислужник, после и като Майстор на вътрешните спални. Наясно с качествата му. Ли Юан беше заобиколил обичайните канали, когато седна на драконовия трон преди осемнайсет месеца, и издигна прилежния Нан Хо — човек без фамилни връзки — на най-високия административен пост. Това беше смел и неочакван ход и на времето бе развълнувал мнозина, но той не беше имал причини да съжалява за решението си. Нан Хо се бе доказал като съвършен държавник, занимаваше се с делата на Ли Юан като със своите собствени. Наистина, в Чун Куо вече нямаше други лоялни служители. С изключение на Толонен.

Ли Юан се отпусна назад, погледна огромната купчина документи, струпани отдясно на бюрото му. Ежедневното му бреме — огромна тежест, която беше наследил след смъртта на баща си. Доклади от неговия хсиен лин , поръчкови анализи на ефекта от предложени промени в законите, заповеди за подпис или доизясняване, петиции от старшите граждани Отгоре, подготвителни проекти за Съвета, резюмета от сигурността и т.н. Изглеждаха безброй. Достатъчни, за да отворят едноседмична работа на цяла стая чиновници.

Полуизвърнат погледна към Чан Ши-сен. При този обичаен сигнал Чан му подаде първия документ. През следващия час — час и нещо огромната купчина бавно намаляваше, но беше далеч от края си, когато Ли Юан се отпусна назад и със смях даде знак на Чан да отнесе останалото. Обърна се и погледна към канцлера си: