Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Харесва ми — най-сетне каза той, гласът му отекна в огромното пространство. — Много ми харесва. Точно каквото съм си представял.

Зад него четиримата дизайнери се спогледаха с изражения на облекчение и триумф. Беше трудно да се удовлетвори стария, но сега всичко беше свършено, сградата — готова, според точните му спецификации. При това съвсем навреме. След три седмици залата щеше да се препълни до пръсване за церемонията по откриването. Преди това имаше много работа: трябваше да се инсталира лабораторно оборудване, да се наеме и обучи персонал, да не споменаваме безбройните части на декора — „финалните мазки“ на Левър — които трябваше да се огледат и преди, и сега. Но дори и така, да се достигне до този етап си беше направо чудо. Преди шест месеца, когато нещата изглеждаха най-зле, никой от тях не вярваше, че проектът дори ще бъде завършен — и не защото онова, което се искаше от тях, беше невъзможно, а заради постоянната намеса на Левър в работата им — резките смени на мненията му и дразнещите откази да се довери на оценката им на кой да е етап. Наистина, той им плащаше добре, но и яко ги беше пришпорвал.

Пък и натрупаният им опит беше уникален. Във всяка област старият Левър не само настояваше да се наемат най-добрите в сферата, но и си позволяваше да седи на консултантските им заседания. Неведнъж беше пренебрегвал съвета на специалист, решен да наложи собствения си поглед към нещата, само за да се върне — всеки път след дълго, неприятно забавяне — точно към онова нещо, което първоначално е отхвърлил, и без никога да каже и дума за това, че не е бил прав.

Но с Левър си беше така. Сякаш този човек беше обсебен. Сякаш този проект, построяването на това единствено здание и на всичко вътре в него го изчерпваше, заслепяваше го за всичко друго. А сега, застанал в центъра на творението си, той сияеше от задоволство, което изглеждаше много повече от онова усещане за нещо постигнато, което човек обикновено изпитва от добре свършена работа.

— Къде е Кървал? — полуизвърна се той към тях. — Някой да го е виждал?

— Ще го доведа, господин Левър — архитектът беше разпознал нотката на нетърпение в гласа на стария.

Беше му струвало четиринайсет и половина милиарда. Два пъти повече от първоначалния разчет. Но Левър нито веднъж не бе спорил за разходите.

— Парите нямат значение — каза в един момент за учудване на счетоводителя на проекта. И така си и беше. Никога не бе направил опит да намали разходите. Не, единственият проблем беше времето. Всичко да се свърши за церемонията. Сякаш имаше състезание…

Кървал пристигна, проправи си път между тях, но великият генетик се поколеба, погледна ги несигурно, преди да се качи на широкия подиум.

— Късмет — меко, почти нечуто се обади един от тях.

— Горкото копеле — измърмори друг тихо, когато се обърнаха, за да си тръгнат, и това докара разбиращи усмивки по лицата на колегите му. Така си и беше. Работата им с Левър — слава на боговете! — почти приключи, а нещастният Кървал сега започваше.

— А, Андрю… — обърна се Левър, — усмихна се на мъжа и му протегна ръка. — Исках да говоря с тебе. За да съм сигурен, че всичко върви по плана.

Кървал сведе глава и пое ръката на Левър, за да го остави грубо да мачка и стиска неговата.

— Всичко върви добре, господин Левър. Наистина много добре.

— Подписа ли с двамата, които спомена, когато говорихме последния път?

Последния път, когато бяха разговаряли, беше вчера, всъщност преди по-малко от осемнайсет часа, но Кървал го пропусна покрай ушите си.

— Заех се веднага, господин Левър. Договорите бяха подписани и заверени тази сутрин. Ще са тук още утре, готови да се захванат за работа.

— Добре — старият Левър засия доволен. — Такива работи обичам да чувам. Значи сега си имаш своя екип? Всичко, от което се нуждаеш?

Кървал се поколеба. Знаеше какво иска да чуе старият. Искаше да чуе звучно „да“; че са събрали най-добрия възможен екип — достатъчно добър да посрещне големите въпроси и да ги реши — но и той, и Левър знаеха, че не е така.

— Най-добрите, които можахме да съберем, господин Левър. Ако с този екип не пробием, никой друг няма да може.

Левър се втренчи в него за цели десет секунди, после напрегнато кимна.

— Заради момчето е, нали? Все още мислиш, че имаме нужда от момчето?

Кървал си пое дълбоко въздух и кимна.

— Прегледах някои от нещата, които ми показахте — няма съмнение. Не можеш да придобиеш подобни способности. Или ги имаш, или ги нямаш.