Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Това не е моята стая — помисли си той. — Не е моята. — Опита се да се залови за тази мисъл, но умът му отказваше да работи. Мисълта му се изплъзна и се стопи. — Мъртъв — дойде друга мисъл. — Сякаш съм умрял и съм попаднал в ада.

— Ким?

Този път отвори бавно очи и лека-полека извърна глава, докато най-накрая се обърна по посока на гласа.

Ребека стоеше на вратата и светлината я осветяваше отзад. Беше наметнала небрежно хавлиена кърпа на раменете си, но иначе беше гола. Под слабата светлина той виждаше хилядите капчици вода, покриващи хълбоците й, гърдите й, меката извивка на бедрата й.

— Буден ли си?

Понечи да отговори, но устата му бе пресъхнала, устните — странно пресушени. Изстена, затвори очи, но все още я виждаше — застанала там с малки, изпъкнали в полумрака гърди с твърди зърна.

Известно време нямаше нищо — само тишина; тишина, която преди беше изпълнена с шуртенето на вода и съскането на пара. После изведнъж усети нечие присъствие на леглото до себе си. Една малка хладна ръка го погали по бузата. Нежно, загрижено. Разнесе се глас — мек като докосването на ръката. Той го унасяше.

— Не знаех, че си пил толкова, любов моя. Нямаше да ти дам онова, ако знаех.

Думите преминаха покрай него. Усещаше как се събира целият, как се фокусира в допира на пръстите й до бузата му, в сладкия й аромат.

— Вземи — тя леко повдигна главата му.

Усети как притискат нещо дребно и твърдо между устните му. След миг почувства и гладкия ръб на чаша. Преглътна инстинктивно и студената, бистра вода отнесе хапчето навътре.

— Готово — и тя отпусна главата му. — След малко ще се оправиш.

Мина известно време, той почти не мислеше, а топлината на дланта й върху гърдите му го успокояваше и му вдъхваше сигурност. А после бавно, много бавно, като вълни, които нежно се плискат по пясъка, мисълта се върна.

Хапчето. Беше му дала хапчето.

Отвори очи и я погледна, ала изведнъж отново започна да му се повдига още по-силно от преди. Повръщаше му се.

Обърна се, наведе се през ръба на леглото и спазмите го разтърсиха. Не можеше да направи нищо — жлъчката изпълни гърлото му и почти го задуши.

Ребека рязко се дръпна назад, извърна се, за да скрие гнева си и обхваналото я отвращение, докато го слушаше как повръща. След това се обърна отново към него.

— Съжалявам — тя се стегна и прокара ръка през тъмната му къса коса. — Аз съм виновна за всичко. Трябваше да се сетя.

— Да се сетиш ли? — той се вторачи в нея. Не разбираше.

Силната остра миризма на повръщано изпълни стаята.

Тя стана, погледна го и се насили да се усмихне. Но усмивката й беше бледа, с половин уста.

— Няма значение. Виж какво, хайде да те почистим. Можеш да си вземеш душ, ако искаш. Аз ще се оправя тук.

Ким се надигна и избърса устните си.

— По-добре да тръгвам. Аз…

Махна и се втренчи като омагьосан в голото й тяло — сякаш досега не го беше забелязал.

Погледна надолу, изведнъж засрамен, но тя бе проследила погледа и неувереността, изписана на лицето му.

Остави кърпата да падне от раменете й, приседна на леглото и бавно запълзя към него. Гърдите й се люшкаха леко под нея, тя не откъсваше очи от неговите.

— Беки… — прозвуча странно, почти болезнено, ала беше твърде късно. Желанието му го беше издало. Тя се наведе над него и бавно развърза туниката му.

— Всичко е наред — прошепна тя, усмихна се и прокара пръсти по гладката му топла гръд. — Сега си у дома, любов моя. У дома.

Над огромния северен океан се събираха буреносни облаци. Въздухът, влажен и лек от нехарактерната за сезона жега, започна бързо да се издига нагоре, като оставяше след себе си област с ниско налягане, която изтегляше още въздух към повърхността на океана. Този въздух на свой ред се овлажняваше и стопляше, издигаше се във вихър като висок комин, въртеше се обратно на часовниковата стрелка и се отправяше на изток от Северноатлантическия поток към огромните, опасани със стени брегове на Град Европа.

Високо над Чун Куо сателитно око забеляза струпването на облаци, злокобната им форма и безстрастно предупреди земната база долу. Там висшите чиновници от Та Су Нун , Суперинтендантството на земеделието, разгледаха компютърно обработените инфрачервени изображения и се консултираха помежду си. Наистина, бурята беше силна, дори и на този етап, но засега нямаше нужда да вдигат тревога. Фронтът беше на около две и половина хиляди ли оттам и наближаваше Бискайската пустинна равнина, а компютърната прогноза за курса му показваше, че по всяка вероятност ще удари по големия пустинен остров на запад от Западния остров. Срещу тази прогноза имаше възражение. Един съвсем-съвсем млад служител предположи с най-прости думи, че областта на високо налягане, която бавно се придвижва от Исландия, може да изтика голямата буря на юг. По същото време втора област на високо налягане над Иберийския полуостров се придвижваше на север. Ефектът от това би могъл да е такъв, че бурята да се канализира в тесния коридор между двете — коридор от влажен и горещ въздух, който само щеше да захрани урагана и да засили яростта му.