Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Във великолепно подредения офис на Та Су Нун последва консултация между висшите служители, а после взеха решение. Ако областта на високо налягане, намираща се в момента над Исландия, наистина започнеше да се придвижва на юг, студеният въздух, който бурята ще донесе по северния си фронт, определено можеше да налее масло в огъня, но освен това щеше да накара областта с ниско налягане да завие на североизток и така тя щеше да заобиколи континентална Европа. Всички закимаха. Всички се съгласиха, че бурята не заплашва Града. По всяка вероятност щеше да се изсипе над необитаемия остров. И дори да продължеше на юг, почти нямаше шанс да нанесе вреда. Стените на Града бяха здрави, по пътя й нямаше никакви земеделски райони, а морските укрепления на големите аеродруми в Брест и Нант щяха да издържат. Последните щяха да бъдат предупредени, ако се наложи, но иначе нямаше да предприемат нищо. Нямаше нужда да се ангажират нито тангът, нито екипът му.

Над морето обаче бурята набираше сила. Шестте дни на безмилостна жега бяха създали безпрецедентни условия в северния Атлантик. Нещо повече, втора област на високо налягане близо до Иберийския полуостров започваше да захранва с топъл въздух системата на бурята и да засилва реактивния поток. Също като голяма уста, която лапаше горещия, влажен въздух, огромният вихър на урагана нарастваше и скоростта му все повече се увеличаваше. И докато се придвижваше на изток, нататък се придвижваше и областта на високо налягане над Исландския басейн, променяше посоката си и бавно и неумолимо изтикваше бурята на юг.

Оставаха шест минути до четири и в сумрачната тишина на коридорите, които заобикаляха палубата Пеща, Сучек чакаше приклекнал, заобиколен от три хиляди свои хора. На петдесет чи нататък по коридора зад левия завой — така че не се виждаше — беше бариерата. В този ранен час само двама души пазеха североизточния вход към сърцето на 14К. Зад бариерата спяха осемнайсет хиляди от най-добрите мъже на генерал Фен, без да подозират какво ще им донесе зората.

Сучек се огледа и се усмихна насърчително на хората непосредствено до себе си. Планираха това отдавна и много внимателно и моментът почти беше настъпил. На седемстотин ли на запад оттук Визак чакаше с четири хиляди души, разположени около сърцето на Во Ши Во в хсиен Милано. На три хиляди и седемстотин ли по-нататък, в коридорите около кантона Сарагоса, По Лао с още три хиляди души очакваше да проникне в сърцето на Жълтите знамена. На североизток самият Леман оглавяваше най-големия отряд, армия от 14 000 души, скрити в коридорите около Мец, готови да атакуват Дебелия Вон и Обединените бамбуци.

Щяха да ударят едновременно. Четири армии, които щяха наведнъж да превземат целия Хун Мун . Противникът ги превъзхождаше по брой — щяха да се бият осем срещу един, но те пък разполагаха с предимството на изненадата. Изненада и безупречен план.

Щом иззвънеше четвъртият звънец, комуникациите и в четирите средища щяха да бъдат прекъснати. Минути след това на палубите щяха да бъдат впръскани халюциногени и парализиращи вещества — от малки капсули, поставени във вентилационната система още преди седмици.

В четири и пет щяха да излъчат първото фалшиво радиопредаване, като използват записаните гласове на най-доверените хора на врага; предаванията щяха да покрият местните станции и да изпълнят директно средищата с умишлено противоречиви съобщения.

След още десет минути щеше да избухне първата бомба — първата от много — и да предизвика хаос и паника по вражеските палуби. След още пет минути щеше да започне серия от химически пожари. Щяха да затворят асансьорите и да блокират изходите.

Максимално унищожение — това беше целта на Леман. След като вчера бе положил последните щрихи на плана, той бе обърнал гръб на картата и им бе цитирал Сун Дзъ:

— „Скоростта е същността на войната. Възползвайте се от неподготвеността на врага; минавайте по неочаквани пътища и удряйте, преди да е взел мерки.“

Така си и беше, макар че през идващите часове щеше да си проличи доколко неподготвен е врагът.

Сучек погледна таймера на китката си. Три минути. Обърна се и даде сигнал на хората да си сложат маските.

В лагера на врага бяха успели да купят ключови фигури. Онези двамата при бариерата; част от охраната на личните покои на генерал Фен. Убийците вече се бяха захванали за работа — промъкваха се безшумно, крадешком към забранените покои. Така беше казал Леман. Защото това не беше игра, не беше просто проверка кой е по-силен, а война, тотална война. Война за оцеляване. В края на деня тук долу всичко щеше да бъде различно. Променено за вечни времена.