Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Сучек потръпна. А той самият? Щеше ли да оцелее този ден? Петнайсет секунди…

Вдигна ръка напрегнат, огледа се с ястребов поглед — целият се беше концентрирал в този жест; замахна рязко надолу и се метна напред, а огромната вълна мъже се спусна след него по коридора към бариерата.

Трети служител Кун се облегна на стола си и въздъхна облекчено. Нощта беше уморителна — следяха движението на бурята и се притесняваха, че областта на високо налягане, която слизаше надолу от Исландия, ще я изтласка още по на юг. Но най-лошите му страхове като че ли не се сбъднаха. Исландската област на високо налягане се отнесе на изток и след три тревожни часа бурята като че ли стабилизира курса си. Последните преценки показваха, че ще предизвика свлачище някъде отвъд югозападния край на Западния остров.

Кун се прозина и се огледа, доволен, че смяната му свършва след малко. Всички около него бяха навели глави — готвеха доклади, предаваха информация. Но решенията… е, радваше се, че тази нощ не му се бе наложило да взема решение.

Пак се наведе напред, набра офиса на Та Су Нун на Западния остров и ги предупреди за бурята, като им цитира последните компютърни прогнози за силата на вятъра, височината на вълните и времето и мястото, където тя щеше да връхлети земята. Щом приключи с това, се изправи и протегна схванатите си мускули. Смяната му Ву щеше да е тук след десет минути. При тези обстоятелства можеше да се възползва от по-високия си пост и да използва душа пръв, докато водата е още гореща, после да пийне един ча в стаята за почивка.

Погледна отново огромната карта, покриваща цялата стена — вихърът на бурята се открояваше в горния ляв ъгъл на екрана. В часовете след кризисната среща бурята се беше разраснала значително. По последни преценки от край до край беше двеста и петдесет ли . Но не толкова размерите й притесняваха Кун, колкото посоката. Сега фронтът й беше само на триста ли от точката на удара в земята и се движеше на север-северозапад със скорост 140 ли в час.

Стана и понечи да се отдалечи, но се спря. Толкова беше уморен, че почти бе забравил: Брест и Нант все още са под тревога, код Б. Преди да си тръгне, трябваше да им предаде сигнал „всичко чисто“. Ву, разбира се, нямаше да се сети да провери.

Кун седна отново, набра секретния код за деня и бързо въведе съобщението, като го адресира и до двете места.

Готово — помисли си и не изчака потвърждение. Беше тежка нощ. Щеше да му дойде добре да отмие умората от себе си.

Дебелия Вон се взираше в празния ред екрани, после отново се извърна към клавиатурата. Нищо. Таблото беше мъртво.

— Какво става бе, майната му?

Вон И-сун се обърна и огледа мъжете, скупчили се в компактното пространство на централната командна зала. Бяха най-доверените му хора. „Синовете“ му. Вгледа се в познатите им лица, забеляза страха — истински страх — по всяко едно от тях и разбра откъде идваше той. Носеше се слухът, че нападението е ударило по три фронта; че в него са замесени бегачи от Жълтите знамена, Во Ши Во и Куей Чуан . Хиляди нападатели, тежковъоръжени. Използваха и газ. Но съобщенията бяха хаотични, непотвърдени. Комуникационната мрежа не работеше, навсякъде избухваха бомби и беше трудно да се каже какво точно става. Знаеше само, че когато се събуди, в стаята му имаше убийци — мъже, които по-късно разпознаха като чан шуй на Жълтите знамена, хора на Трипръстия Хо.

Когато за първи път влезе в стаята, там цареше паника, но сега всички бяха притихнали и го гледаха с очакване. Неговите деца.

— Хуй Цин — обърна се той към своя Червен стълб; вече поемаше нещата в свои ръце, — искам да изпратиш дузина от най-добрите си бегачи на всеки фронт. На запад, на юг и на изток. Те ще са нашите очи и уши в тази битка. Искам ги маскирани и въоръжени, всеки отряд — разделен на шест екипа от по двама души: един куриер и един страж. Всеки страж трябва да е готов да даде живота си, за да може куриерът да се промъкне, разбра ли?

— Да, господарю — Хуй Цин се поклони и се отдалечи с бърза крачка.

Вон се обърна към следващия:

— Хуа Шан, искам да изпратиш вест на Юн Юе-хуи. Кажи му, че са ни нападнали и че Обединените бамбуци биха приели на драго сърце помощта на техните братя от Червената бригада.

— Господарю…

— О, и, Шан… изпрати дузина бегачи по различни маршрути. Инструктирай всеки от тях да се свърже с щаба на Юн по всеки възможен начин. Най-важното тук е бързината.