Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Посрещнаха думите му с усмивки, сякаш всичко беше свършило.

— Кога трябва да влезем?

Той погледна таймера на съседното бюро.

— Ако бъдем съвсем точни, след трийсет и осем минути. Удряме четири минути преди десетия звънец. Влизате три минути по-късно, затова искам да заемете позиции доста по-рано.

Мъжете закимаха. Леман не каза нищо повече и двамата лейтенанти се поклониха и излязоха.

Леман се обърна и извика куриера да се приближи.

Засега всичко вървеше добре. От Будапеща дойде вестта, че 14К са близо до капитулация, а новината от Сарагоса беше, че само шепа изолирани палуби удържат. Трипръстият Хо беше пленен, Червеният му стълб — убит. Но нещата бавно се променяха. В Милано племенникът на Ли Чин, Ли Пай Шун, беше предприел енергична контраатака и бе отблъснал Визак назад, като му бе нанесъл тежки загуби. А тук, в Мец, неговите войски бяха въвлечени в жесток ръкопашен бой в коридорите, а напредъкът им беше почти нулев. Значи идваше време нещата да се тласнат по-нататък.

Леман освободи куриера, обърна се и отново се загледа в картата. Това беше последният напън. Бе призовал всички резерви за тази атака. И ако тя се провалеше, край. Нямаше към какво друго да се стреми. Но сега беше близо. Много близо.

Остави картата, излезе в преддверието и се загледа през огледалното стъкло в стаята, където държаха дъщерята на Юн Мъртвеца и трите й момченца. Момченцата спяха на импровизирани легла, жената седеше на стол до най-малкото и го галеше нежно по челото. Лицето й беше угрижено преждевременно състарено от тревога.

Юн Юе-хуи беше ключът. Ако той беше подкрепил Дебелия Вон с пълната сила на Червената бригада, днес нямаше да имат никакъв шанс за успех. Но така, както стояха нещата, само след часове на него, на Щефан Леман, му предстоеше славна победа — такава, каквато по Долните нива не бяха виждали. Доброто планиране го беше довело на косъм от победата, но планирането можеше да доведе само дотук; дързост, най-обикновена храброст беше нужна, за да стигнеш до края. Дързост… и късмет.

Бурята беше завила. Областта на високо налягане, която бе дремала през последните няколко часа, започна отново да се придвижва на изток и да изтласква бурята на юг, към тесния коридор от топъл, влажен въздух над Северна Британия.

В централната контролна зала на европейския офис на Та Су Нун червената предупредителна лампичка светеше яростно на таблото на контрольора, но точно този път никой не я виждаше. Третият служител Кун си беше отишъл, а заместникът му Ву се обади, че е болен и няма да идва на работа. Друг заместник се бе запътил натам, но щеше да пристигне чак след час. Междувременно бурята набираше скорост и мощ, изтласкваше пред себе си огромна водна стена и напредваше към северозападния бряг на Франция, пристанище Нант.

От другата страна на Чун Куо, в Тонджиян Ли Юан седеше в кабинета си и четеше написаната на ръка бележка, пристигнала преди час. По бюрото бяха пръснати другите неща, които съдържаше пакетът: аудио-визуални материали, сгънат лист лилава хартия, пръстен.

Вдигна глава и очите му се стрелнаха към отворената врата и градината отвъд. Прочетеното го беше разтревожило. Обърна се и погледна канцлера си в очите.

— Какво мислиш? Истински ли са тези документи? Така ли е, както твърди Ли Мин? Дали човекът на Ван, Хун Миен-ло, е стигнал до някаква уговорка с Вон И-сун?

Нан Хо се замисли и въздъхна.

— Това ме тревожи, чие хсия . Много ме тревожи. Както знаете, според последните доклади в долните нива на нашия Град се води някаква борба. Засега не знаем подробности, макар първите данни да сочат, че мащабът й е доста значителен. При тези обстоятелства съобщението е от голямо значение, защото можем да разберем много по-ясно онова, което става.

Ли Юан придърпа към себе си пръстена, хвана го с два пръста и започна да го оглежда. В орнамента му имаше нещо познато, което го тревожеше.

— Може би. Но какво знаем за този Ли Мин? Откъде идва? И как така е придобил такава сила, че се е наложил над останалите братства?

Нан Хо се поколеба, после едва забележимо помръдна глава.

— Това тъне в тайнственост, чие хсия . През последната година получавахме много противоречиви сведения. Една от историите е за някакъв висок пай нан джен — блед мъж — който убил един от босовете, Лу Бакенбарда, и заел мястото му. Без съмнение Лу Мин Шао е бил убит, но защо и как беше трудно да установим. Що се отнася до самия узурпатор, не успяхме да се сдобием с каквито и да било сведения кой е и какъв е. Или никой не знае, или никой не иска да каже. И в двата случая нашите разследвания не стигнаха до нищо. Що се отнася до този Ли Мин, никой нищичко не ни е казал. За първи път чуват името на този човек.