Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Ли Юан остави пръстена и пак вдигна изписания лист. Печатът в края на страницата и яркочервеният подпис вдясно привлякоха погледа му. Горният йероглиф, ли , беше същият, който използваше и синът на Кун Фу Цу и изобразяваше шаран. Долният, мин , означаваше „силен“ или „храбър“.

— Храбрият Шаран — и той остави листа настрани. — Бих казал псевдоним. Не мислиш ли, майстор Нан?

— Възможно е, чие хсия .

— Ако е така, то не би ли приел нашият приятел, онзи хун мао , който е убил Лу Бакенбарда, точно такова име?

Нан Хо сви рамене.

— Пак е възможно, чие хсия . Но дали е важно? Дали има значение кой е този Ли Мин? Без съмнение важното в случая е, че Ван Со-леян е замесен. Ако е вярно…

Ли Юан вдигна ръка. Нан Хо веднага млъкна.

— Както казваш, ако нашият братовчед Ван наистина се е опитал да сключи сделка с Дебелия Вон, то това е най-важното. Но може би не е толкова важно, колкото ставащото точно сега из Долните нива на Града.

Облегна се назад и огледа разпръснатите папки и документи, изправи се, приближи до отворената врата, застана там и се загледа в слънчевия следобед с гръб към канцлера.

— Ще бъда откровен с тебе, Нан Хо — никога не съм се чувствал напълно щастлив, когато съм си имал работа с Вон И-сун и неговите „братя“. При дадените обстоятелства това ми се налагаше, ала моят инстинкт от самото начало беше против. Прекалено добре си спомням опитите на баща ми някак да се договори с Хун Мун . И провалите му. Провали, които, честно казано, се отразиха и на собствените ми усилия.

Ли Юан се обърна и погледна канцлера си.

— Което според мене ще рече, предполагам, че авансите на Ху Миен-ло не ме изненадват. Нямам доверие на нашия приятел Вон И-сун. Нещо повече, от известно време знам, че братовчед ми Ван търси начин да подкопае позициите ми, при това не отскоро, с каквито и да било средства. В такъв случай някакъв съюз, основаващ се на взаимна изгода, ми се струва не просто нужен, а и неизбежен. Всичко това е тревожно, съгласен съм, но далеч по-тревожна е тази история с Ли Мин. Искам да кажа, защо човек, за когото до днешния ден никога не сме чували, ни в клин, ни в ръкав ще нападне враг, който го превъзхожда толкова много? И защо същият този човек, самоуверено приел, че ще пожъне триумф в този конфликт, ще ми пише по такъв начин — ще ми обяснява, че е било необходимо, и ще ме уверява в лоялността си? Няма никакъв смисъл, не мислиш ли, майстор Нан? Освен ако не знаем много неща.

Нан Хо сведе глава.

— Странно е, съгласен съм, чие хсия , но аз не бих обърнал толкова внимание на думите на този човек. Интересува ме само техният контекст и светлината, която като че ли хвърлят върху едно неясно положение — прочисти гърло и се приближи до танга. — Може да се окаже, че съм преценил погрешно ситуацията, чие хсия , но от онова, което знаем, никак не ми се струва вероятно Ли Мин да надделее.

— Но какво иска тогава?

— Да ви въвлече в този конфликт, чие хсия . Да ви спечели на своя страна и като ви осигури свидетелства за двуличието на Дебелия Вон, да ви накара да хвърлите своите хей срещу Обединените бамбуци, както направихте някога с Железния Му и Големия кръг.

Ли Юан се разсмя.

— Защо тогава съвсем открито ме моли да не се намесвам? — приближи се до бюрото, взе писмото на Ли Мин и бързо намери нужния му пасаж. — Ето, ще ти го прочета, майстор Нан: „Най-скромно моля негово най-ведро височество по никакъв начин да не се въвлича в този конфликт…“ — и погледна канцлера си. — Не го ли е казал ясно? Или трябва да подразбирам думите му по друг начин?

— Простете, чие хсия . Знам какво пише, ала все пак няма никакъв смисъл, освен ако не бъде разтълкувано по друг начин.

— Освен ако Ли Мин не смята наистина , че може да победи враговете си. Освен ако действително не е загрижен, че бих могъл да се намеся на страната на Дебелия Вон и да преобърна шансовете му.

— Но, чие хсия …

Младият танг отново вдигна ръка.

— Неприятно ми е да ти противореча, майстор Нан, но този път инстинктът ми е силен. Там долу става нещо, което ние все още не разбираме. Нещо с дълбоко и трайно значение за бъдещето на моя Град. Вътрешният ми глас ми подсказва да действам и то веднага, но без по-нататъшна информация това би било безразсъдно от моя страна. Затова приоритетът ни трябва да бъде: да съберем информация; да узнаем всичко, което можем за този Ли Мин — каквото и да ни струва — и да следим отблизо положението там долу. Затова искам от тебе да инструктираш генерал Райнхарт да мобилизира специален отряд, който да слезе долу и да научи всичко възможно. Искам Райнхарт да ми докладва лично на всеки кръгъл час.