Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Много е хубаво — усмихна се Ким, стисна още веднъж ръката на високия хуи и си тръгна. На вратата се спря, пак погледна към мъжа — и забеляза, че дори начинът, по който седеше прегърбен над храната си, напомняше на Тай Чо.

Туан Вен-чан остана там, вперил поглед в отражението си в стъклото на масата. Видя как момчето се обърна и го погледна, а после се извърна обратно и забърза за срещата си. Туан изчака секунда, заряза чинията си недокосната и бързо се отправи към вратата в дъното на стаята — вратата, през която не беше минал Уард.

Дотук добре, помисли си той, извади фалшиво чене от устата си и го пъхна в джоба. Оказа се лесно да спечели доверието на момчето. Мекият му глас, простата прилика с приятеля на момчето — и толкова. Ами останалото? Туан Вен-чан натисна копчето на асансьора между нивата и когато вратата се плъзна, влезе вътре. Зла усмивка огря чертите му. Останалото също беше просто.

Ву Ши се облегна назад и си пое дълбоко въздух — беше доволен от хода на изборите. На екрана показваха таблицата „Положение на партиите“ и той я погледна с чувството на дълбоко удовлетворение.

През последния месец Кенеди, появил се почти отникъде, бе станал най-важният човек в северноамериканската политика. Ву Ши бе разчел идеално ситуацията и бе действал навреме. Сега можеше да се поздрави. Знаеше, че Ли Юан ще се зарадва. За разлика от реформистите и демократите, Кенеди беше за контрол над населението. Успехът му щеше да смекчи позициите на другите, а това означаваше, че в Камарата всичко ще върви много по-лесно. Подреждаше се добре.

Младежи — помисли си. — Смятат, че има нещо ново под слънцето. — Разсмя се, изправи се и приближи към черновата на новия Едикт, над който работеше. — Мигар историята и хората могат да променят природата си. И отново се разсмя; този път до вратата в дъното на апартамента му застана прислужник и го запита с поглед има ли нужда от нещо, но Ву Ши му махна да си върви.

— Ние се раждаме стари — рече тихо и посегна към комсета. — И може би е лошо. Не се надяваме на нищо така, както се надяват тези младежи.

Вярно беше. Той ги смяташе за наивни, дори от време на време за леко откачени. Но се възхищаваше от надеждата, оптимизма, енергията им . Да, преди всичко от последното. Тук, в Северна Америка, конфуцианството не бе успяло истински да ги засегне. Навсякъде другаде то процъфтяваше като някакъв странен омаломощаващ бацил, но в Северна Америка го приемаха повърхностно. Като маска, която бяха готови да махнат всеки миг.

А това ги правеше опасни, макар че си оставаха уязвими.

Разсмя се за трети път — беше се сетил какво им е намислил Ли Юан. Да превърне желанието им за промяна в средство за постигане на стазис — това беше проблясък на гений!

Засега планът беше груб и тестовете още не бяха завършени, но беше многообещаващо. Ако това се получеше, нищо не можеше да им се опре. Можеха да посегнат и към звездите.

Погледна комсета и се усмихна хитро. Най-добрият план винаги беше най-простият и най-прекият. Като добре глазирано блюдо, отведнъж радваше окото, но при всеки нов поглед предизвикваше още по-дълбоко задоволство. Толкова.

Ву Ши отново седна и усмивката му стана още по-широка. Американци! Щеше да им сложи на всичките жици в главите!

Бяха минали петнайсет минути след полунощ, когато под огъня на ярките светлини лидерът на Новата републиканска и еволюционистка партия, Представителят Джоузеф Кенеди, се появи усмихнат и помаха на събралите се долу на Главната тълпи. Зад него в дългата стая с високия таван беше останала шокираната мрачна групичка, събрана около изгубилия реформистки кандидат. Навън обаче, под знамената и лозунгите, протегнали се над широката главна улица, нямаше никакво съмнение в популярността и успеха на НРЕП. Щом съзря Кенеди, тълпата нададе силен радостен рев.

В десния край на балкона най-близките сътрудници на Кенеди го погледнаха щастливо. Също като тълпата долу и те викаха и ръкопляскаха въодушевено, понесени от емоцията на мига.

Кенеди се наведе и се огледа, прегърнал хубавата си съпруга Джийн през раменете. Обърна се към приятелите си и им махна да дойдат при него под прожекторите. Докато младите мъже се приближаваха — Фишер буташе инвалидната количка на Майкъл — се надигна врява, по-силна от първия път. Кенеди поздрави всички подред и ги представи на масите долу, като радостно прегърна всеки от тях.