Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Твърденията на реформистите за липса на опит и политическа наивност май нямаха никаква тежест. Във въздуха витаеше промяната и младежите от Новата републиканска и еволюционистка партия, НРЕП, бяха привлекателна алтернатива на Представителите от старата гвардия, с които хората бяха свикнали. Ала не беше само това. Кенеди си подбра добре кандидатите. Тези нови младежи бяха каймакът на новосформиращата се управляваща каста; синове на хора, притежаващи власт, самите те възпитани да властват. Бяха добре образовани и с бърза мисъл в спора. И ги подкрепяха елитни политолози и журналисти, привлечени от обещанията им. Парите на реформистите не можеха да им купят такъв гръб, колкото и да се напъваха.

Докато нощта вървеше към върха си, ставаше все по-ясно, че назрява малка политическа сензация. Оставаха още пет незаети места и реформистите се проваляха с трясък. НРЕП беше спечелила в деветнайсет окръга. Трябваха й само три от четирите останали места, заети досега от реформистите, за да станат втората по сила партия в Северна Америка, да надминат Он Леон и демократите. Партийните лидери се бяха събрали в апартамента на Карл Фишер и гледаха канала „ЕдуВок“. Възбудата кипеше като вино в кръвта им. В центъра на тази малка елитна група Майкъл Левър, наведен напред в инвалидната си количка, посочи към екрана.

— Този кой е?

Там вляво, зад Грег Стюарт, техния кандидат за хсиен Денвър, беше застанал млад мъж с изпито лице и стоманени очи, с няколко сантиметра по-висок от Стюарт. Беше с обръсната глава и приличаше на наемен убиец.

Кенеди се наведе над Майкъл.

— Казва се Хортън. Представя се като Стопилката.

Майкъл присви очи, после кимна. Сега, след като Кенеди му беше казал името, той се досети.

— Бил е в затвора, нали? Не го познавам, но съм чувал за него. Провеждал е гладна стачка, нали?

Кенеди кимна.

— Точно така. Баща му е приятел на баща ти.

— И сега работи за нас.

— Да речем, че сме се договорили някак си. Отсега нататък те ще работят плътно с нас.

Майкъл се намръщи. Когато Ву Ши ги беше хванал — онази вечер, на бала по случай Деня на благодарността, — всички те побесняха, но сега разбираше колко опасни бяха „Синовете“. Той искаше промяна, но не по начина, който по-нататък бяха предложили някои от тях. Тактиката им беше същата като на онези, които убиха Брин. А той вече не искаше такова нещо.

— Сигурен ли си, че го искаме? — попита тихо.

Кенеди се усмихна.

— Сигурен съм, Майкъл. И ме чуй: знам какво правя. Ние командваме, не те. Те имат нужда от нас, така че играят по нашите правила.

— Ами ако не играят?

— Ще играят, не се притеснявай.

Кенеди се изправи. На екрана бяха изписани резултатите за две от оставащите пет места. Бяха спечелили в Мексико сити. Ванкувър си беше останал на Он Леон.

Паркър, застанал зад Майкъл, се разсмя.

— Значи не сме ги издухали съвсем!

Майкъл се извърна и го погледна.

— Не сме. И следващия път ще е много по-трудно. През цялото време те се учат от нас. Следващия път ще имат нови кандидати. По-млади. И ще строят кампаниите си по наш образец. Дотук беше лесно. В бъдеще няма да са толкова нагли.

— Ами ние?

В гласа на Паркър се долавяше раздразнителност, а някои хора гледаха Майкъл странно, сякаш беше неканен гост. Но Кенеди призова към ред:

— Майкъл е прав. Първия път спечелихме гласовете на съчувствието. Този път ги изненадахме. Първите ни победи приписаха на сантиментална аномалия. Но оттук нататък ще са нащрек. Както каза Майкъл, ще се променят. Същата стара политика, но представена по нов начин. И нови лица. Може би дори хора, които биха свършили добра работа и за нас. Ще пръскат страшни пари.

Млъкна и се огледа. Стаята беше притихнала. Чуваше се само звукът от екрана. Всички гледаха Кенеди, застанал до Майкъл и положил длан на рамото на инвалида.

— Но няма да им позволим да ни спрат. Хората наистина искат промяна, а промяната трябваше да стане още отдавна. В бъдеще ще печелим по-трудно, а надпреварата ще е много по-оспорвана от тазвечерната. Но ще спечелим. И ще продължим да печелим, защото нашият противник е мъртва сила — стар, вмирисан труп. Трябва да покажем това на хората. Но ви предупреждавам, че няма да е никак лесно, защото колкото повече настъпваме, толкова по-хитри ще стават те и толкова повече маски ще използват.

Кенеди отново млъкна, огледа се и кимна бавно.

— Ще им смъкнем гащите, нали така? Долните… — и се разсмя. Едрите му бели зъби блеснаха и изведнъж апартаментът се изпълни със смях. От дъното на стаята се чу звук от вадене на тапи, а на екрана цъфна новината, че са спечелили и последните три места.