Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Да… — той избърса една сълза, после се изправи и я прегърна. — Но сега сме тук, нали? Издрапахме.

Тъмните й очи се вгледаха в него напрегнато — сякаш проникваха под повърхността в суровия мрак отвъд.

— Нали? — отговори тихо тя и облегна глава на рамото му. Той усети как през нея премина тръпка, топлината на устните й, когато леко докоснаха врата му.

Тя се дръпна и му се усмихна едва-едва, извинително.

— Какво ще правиш тази вечер?

— Тази вечер ли? — той сви рамене. — Смяната ми свършва в осем, после — нищо. Защо?

Усмивката й разцъфна.

— Правим купон, затова. Нали разбираш, нощта на изборите. Защо не дойдеш? Няма да започне преди десет. Можеш да минеш да ме вземеш, ако искаш. Сигурно ще е весело.

Той се вгледа в нея — отново си помисли колко се е променила, колко уверена в себе си е тази пораснала Ребека; после кимна и също й се усмихна.

— Защо не?

Цял ден из целия Град Америка хората гласуваха за Представители в новооткритата Камара. Почти една десета от местата бяха избираеми в този кръг и вече се забелязваха признаци, че старото статукво започва да се разклаща. В централната част на Маями огромно мултитабло на „МедФак“ изпълваше единия край на претъпканата, бръмчаща главна улица. Под него се бяха скупчили над двайсет хиляди души, втренчили се в осемнайсетте големи екрана. Онова, което се виждаше на повечето от тях, малко се различаваше от това в Маями. Огромни тълпи шумно се блъскаха под гъста маса от лозунги, а от време на време се надигаше силна врява, щом на някоя палуба обявяха резултата.

Над всеки екран беше изписано името на хсиен , за който се състезаваха, а най-отдолу на екрана имаше списък на кандидатите и броя на гласовете за тях. С настъпването на вечерта цифрите нарастваха, а с тях — и вълнението на тълпата. Във въздуха витаеше промяна.

Двата централни екрана показваха нещо по-различно. На левия се виждаше карта на Град Северна Америка — характерните му разкривени контури, бяха разделени на избирателни окръзи, различно осветени. Отдясно имаше таблица, показваща различната сила на седемте партии, които в момента доминираха политиката на Северна Америка. Най-голямата засега беше тази на реформистите, спечелила осемдесет и седем места. Но всички погледи бяха насочени към новите републиканци на Кенеди, които бяха влезли в надпреварата без нито едно място в старата Камара и при този тур бяха спечелили трийсет.

Кампанията беше по-трудна и в редица отношения по-мръсна от всички досега. Още в началото Кенеди заяви, че няма да излъчва кандидати за трите места на титулярите еволюционисти. Това беше неочакван ход, ала го направи много популярен. Макар партията на еволюционистите да съществуваше отдавна, силата й постоянно намаляваше и новите републиканци можеха да спечелят тези места. След седмица обаче кандидатите на еволюционистите за девет от останалите свободни места се бяха оттеглили и бяха насърчили своите поддръжници да гласуват за новите републиканци.

Реформистите бяха нанесли силен ответен удар. Бяха поставили под въпрос надеждността на „новия съюз“ и бяха предприели кампания за дискредитиране на Джоел Хей, лидера на еволюционистите, като използваха компроматите, с които разполагаха: гадости, засягащи най-интимните страни в поведението на Хей. Въпреки това Хей се бори два-три дена. После осъзна до каква степен вреди на партията и си подаде оставката.

В реформисткия лагер ликуваха, но само след ден усмивките им угаснаха, след като Кенеди, който досега бе пазил строго мълчание по въпроса, излезе с официално изявление за сливането на двете партии под негово ръководство. Пресконференцията, на която кандидатите на новите републиканци и на еволюционистите се бяха подредили зад Кенеди, докато той произнасяше речта си, бе видяна от целия свят. Само за една нощ, без да има нужда от избори, новите републиканци се бяха превърнали в третата политическа сила в Град Америка, с четирийсет и две места.

Не се беше свършило с това. На другия ден кампанията срещу Карл Фишер започна брутално — по националната мрежа се появиха двама негови приятели от училище и го обвиниха в хомосексуализъм и цяла поредица други перверзни. Фишер, разтреперан от гняв, реагира неочаквано рязко и това никак не му навреди.

— Само да ми го кажат пак очи в очи и ще им строша ченетата!

За една нощ това се превърна в лозунга на кампанията му. Рейтингът на Карл „Ченетрошача“ Фишер скочи с пет пункта, докато Карвър, кандидатът на реформистите, се превърна в мишена на хиляди карикатури — на всичките беше нарисуван как си държи откаченото чене. Малцина обърнаха внимание на обвиненията — Фишер беше красавец, с атлетично телосложение. Снимаха го навсякъде — обкръжен от хубави жени, как налага боксова круша, как си пие биричката след тренировка. По-старият и по-отпуснат Карвър губеше при сравнението.