Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Брин Кустоу бе поел целия удар на експлозията. Това буквално го беше разкъсало на части. Но тялото му бе предпазило Майкъл. Въпреки това експлозията беше счупила двата крака на Майкъл, черепът му бе пукнат, а имаше и множество вътрешни наранявания. Парченца горещ метал, както и кости от дясната ръка на Кустоу бяха заседнали в тялото на Майкъл, засегнали кръвоносни съдове, мускули и нерви. Но най-сериозното му нараняване беше на гръбначния стълб. Не бе изключено да проходи отново — биопростетиката можеше да се погрижи за всичко освен за смъртта — но щеше да мине време, преди да се изправи на крака. А изборите бяха само след три дена.

Една забавна телевизионна програма, показала диаграма на относителните позиции на Кустоу и Левър, холографски реконструира за зрителите си експлозията. Милиарди гледаха как компютърните изображения на двамата красиви млади мъже биват разкъсани от взрива. Малко по-късно я показа отново под друг ъгъл, забавено.

Друга програма, възмутена от тази проява на лош вкус или може би съжаляваща, че не се е сетила за това първа, откри сметка за дарения за биопростетичното лечение на Майкъл Левър и използва възможността да спомене, че Чарлз Левър би трябвало да оглави списъка на дарителите. Там също получиха съдебна призовка след по-малко от час.

На сутринта в изборния ден Хартман бе обвинен в заговор с цел убийство. Предната нощ Гратън се оттегли. Когато избирателните секции затвориха, Майкъл Левър беше избран почти без конкуренция, събрал деветдесет и седем процента от гласовете. Нещо повече, Новата американска партия, изплувала благодарение на вота на съчувствие, спечели двадесет и шест от общо тридесетте места, за които се съревноваваха.

Камерите бяха допуснати за кратко в болничната стая на Майкъл Левър, за да предадат реакцията му. От леглото си той мрачно се усмихваше на тълпата от натрапници и държа кратка благодарствена реч. След това явно се умори, една медицинска сестра му помогна да легне отново и въпреки че камерите работеха, затвори очи и заспа. Представителят Джоузеф Кенеди трябваше да прочете подготвената реч от името на Левър.

На хиляда ли от мястото, където спеше Майкъл Левър, Чарлз Левър стоеше в една тъмна стая, загледан в образа на сина си. Седмицата беше лоша за него — дори и на пазарите. Но сега, втренчен в сина, който лежеше там толкова уязвим, тежко наранен, старият човек омекна.

— Аз не мислех… — прошепна той. Най-малкото не беше искал да докара нещата чак дотам.

Посегна да докосне и проследи образа на големия екран, пръстите му следваха строгата линия на бузата на Майкъл също както някога бе докосвал спящото дете.

Нещата се променят, мислеше си той, извърнал се настрани. И може би си имаше причини за това. Важни причини. Потрепери и застана там, без да поглежда към екрана, след което се обърна, защото чу говорителят да споменава името му.

— … чието мълчание се приема за по-красноречиво от всички думи, които би изрекъл.

Той почувства отново стягане в гърдите; гневът се завръщаше. Никой от тях нямаше куража, на никого не му стискаше да излезе и да го каже открито. Но инсинуацията беше достатъчно ясна. Левър се изплю от отвращение и пристъпи по-близо до екрана. В този момент картината се смени и вместо спящото лице на сина му се появи неговото собствено: твърдо, безкомпромисно, лицето на стар човек. Пое си рязко дъх като ужилен, след което се втурна през стаята към телефона. Сумтеше от яд, когато набираше номера на адвоката си. След това, докато чакаше връзка, се обърна и отново се заслуша в коментара.

— … и докато в признанието на Хартман няма явни твърдения, много водещи фигури в Индекса са изненадани, че разследванията на службата за сигурност са спрели до Хартман и неговите близки сподвижници. Отмъщение ли е мотивът, както твърди Хартман? Или има нещо по-дълбоко и по-тъмно зад цялата тази работа?

Точно когато говорителят завърши, го свързаха.

— Дан? Ти ли си? Добре… Виж, искам да уредиш едно-единствено интервю с „ЕдуВок“. Обикновените условия. Имаме право на вето… — слуша известно време, след което изпухтя раздразнено. — Мислиш, че това е разумно? — Заслуша се пак. — Не. Разбира се, че не! Няма никаква връзка! — пое си дълбоко дъх и заговори по-спокойно: — Виж, Дан, всичко, което знам, е, че ми е дошло до гуша от тази свинщина… тези инсинуации. Искам това да свърши, ясно? Ако не можеш да наложиш вето, ще караме без него и ще съдим тези копелета; щом ни играят номера.