Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Ким стрелна поглед към лицето на Кембъл и веднага го отмести встрани, без да разбира съвсем какво означава това. Но цялата тази работа беше странна. Защо, например, трябваше Кембъл да го представя на всички?

— Нещо не ми е ясно — каза той след малко. — Мислех, че вие сте шефът тук.

Кембъл се усмихна.

— Всъщност да. Но бездната Зом е на Бонот. Поне научната страна на нещата. Рибовъдството, замразяването и звездобройството, както обичаме да се изразяваме. Административната част се ръководи от човека до него, Шрам. Дитер Шрам. И той се смята за учен, но не може да се мери с тебе, Ким. Освен това за съжаление е глупав. Което вероятно е причината да заеме този пост. Колкото до мене, аз прекарвам по-голямата част от времето си в пътуване между Градовете. В моя регион има девет, но всъщност седалището ми е на нос Верде.

— Значи аз ще получавам нареждания от Бонот?

— И от Шрам. Но те получават нареждания от мене — Кембъл се обърна бавно, спокойно, дръпна Ким през тълпата, без да забелязва лицата, вперили погледи в тях; движеше се към група хора, които също стояха до една от колоните.

— О, знам какво става на такива места. Знам също така какво ти се е случило в миналото, Ким. Проучил съм живота ти внимателно. Но можеш да бъдеш сигурен, че нищо подобно не може да ти се случи тук. Всъщност имаш думата ми — той забави ход и се загледа в Ким. — Добре ще те експлоатирам, Ким Уард, но ще бъда честен. И ако има добри резултати, ще бъда щедър към тебе. Извън клаузите на договора, разбираш ли?

Ким не беше съвсем сигурен, че разбира, но кимна и изкриви лицето си в усмивка в отговор на широката, великодушна усмивка на Кембъл.

— Доколкото виждам — продължи Кембъл, — ако направя така, че ти да си щастлив, твоята работа ще дава резултати. Ако работата ти дава резултати, „СимФик“ ще реализира печалби. А ако „СимФик“ реализира печалби, ние всички ще забогатеем. Така че в мой най-голям интерес е да направя така, че да си щастлив, нали?

— Мисля, че да.

Стояха точно пред групата. Петимата мъже се бяха обърнали, за да поздравят Кембъл, и сега с леко наведени глави очакваха да бъдат представени.

— Това тук е Хилбърт, Едуард Хилбърт. Той е ръководител на секцията по криобиология и е експерт по биостазни процедури… поправяне на клетки и такива работи. Експериментите ни са в начален етап, но имаме надежди, нали, Едуард?

Хилбърт кимна. Той беше слаб, чернокос мъж, прехвърлил трийсетте, с леко измъчения вид на човек, който предпочита лабораторията пред обществените събирания. Ким му подаде ръка.

— Радвам се да се запозная с вас.

— Аз също — Хилбърт отмести поглед, объркан, но леката му усмивка беше достатъчно приятелска. Още повече, че при обръщането се беше разкрила пулсиращата яка около врата му. И той беше роб.

— А това — продължи Кембъл пред млад хан на двайсетина години, — е Фен Во-шен. Специалността му е конструиране на протеини, но той ще работи с тебе, Ким, като един от твоите помощници.

Фен учтиво наведе ниско глава. Изправи се, срещна погледа на Ким и в неговия собствен се разгоря някакъв естествен ентусиазъм.

— За мене е удоволствие да работя с вас, ши Уард. Предстоящата работа е много интересна.

Ким отвърна на поклона му, след това погледна към Кембъл.

— Помощници?

Едрият мъж се усмихна.

— Разбира се. От тебе не се очаква да извършваш сам цялата експериментална работа. Затова ще ти трябват помощници. Като за начало съм ти назначил четирима. Ако ти трябват повече…

Ким се засмя.

— Не, не… четирима са достатъчно. Само… е, не очаквах да се отнасят толкова добре с мене.

Кембъл го погледна с искрена изненада.

— Защо не, по дяволите? Виж, Ким, ние сме инвестирали много в теб. Би било направо глупаво, ако не вземем най-доброто, което може да се вземе. Ти си теоретик, нали така? Точно затова те купихме. Е, тогава е разумно да те оставим свободен да правиш това, в което си най-добър. Да използваме таланта ти колкото се може повече.

През ума на Ким мина някаква мисъл за гъски и златни яйца, но той само се усмихна и кимна.

— Разбирам ви, ревизоре. И все пак се налага голяма част от работата ми да бъде експериментална. Фен Во-шен и другите… биха ми били от полза, но трябва да разберете…

Кембъл вдигна ръка.

— Каквото искаш. И по какъвто искаш начин. Само ми дай резултати! Резултати — той се обърна, за да посочи с ръка следващия. — А това тук е…

През следващия половин час Ким се движеше през приемната зала, запознаваше се с хората, с които щеше да работи, докато накрая стигна до групата край покритата със стъкло маса — забеляза, че всъщност не беше никаква маса, а голям остъклен контейнер, а обитателят му, ако му беше обитател, се криеше зад преграда от зеленина и едри камъни. Докато Кембъл продължаваше с формалното му представяне на Бонот и Шрам, Ким си мислеше за предстоящите задачи. Най-после щеше да му се даде всичко, което му беше отказвано преди: добро оборудване, обучен персонал и всичко необходимо, за да разработва и произвежда продаваема продукция. Единствената разлика беше в начина, по който се разпределяше печалбата.