Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Едва по-късно тези думи го удариха. Някой беше убит. Брин. А по това време той лежеше в болнично легло под въоръжена охрана и не можеше да направи нищо. Постоянно виждаше как Брин усмихнат се олюлява след него, замаян от изпитото вино. Искаше да протегне ръка и да го спре. Някак да го предупреди. Но не можеше да направи нищо. Брин Кустоу беше мъртъв.

Ким стоеше на най-горното стъпало, втренчен в другия край на приемната зала, изненадан от гледката пред очите си. Въздухът беше хладен, леко синкавата светлина като че ли изпълваше голямото помещение с висок таван с подвижни, течни сенки.

Той се усмихна, ефектът го забавляваше. Като че ли беше на дъното на басейн. Голям басейн, пълен с меки, леко отекващи гласове. Там долу имаше триста или може би четиристотин души, събрани на групи между колоните. На две стъпала по-долу от Ким прислужникът се обърна и го погледна нетърпеливо, след което продължи да слиза. Миг по-късно Ким го последва.

Една група от около трийсет души — хората в главните роли — се беше събрала край нещо като голяма стъклена маса, вградена в пода. Прислужникът се отправи към тях, след което отстъпи и прикани Ким да продължи напред.

В центъра на групата стоеше едър, около шейсетгодишен мъж, подобен на мечка, с демодирана козя брадичка, грижливо подстригана бяла коса и елегантен копринен костюм. Това беше Уилям Кембъл, регионалният ревизор на „СимФик“ за североатлантическите Градове. След като поздрави Ким, той се наведе напред към младия мъж.

— Прости ми за фамилиарността, Ким, но това е начинът, по който правя нещата. Виждаш ли, от всичките единайсет регионални ревизори на „СимФик“ аз имам най-голямата административна територия и най-малко служители. Като планктона аз съм много нещо, но трябва да го разпределям тънко!

Ким се усмихна, след което пое протегнатите ръце на Кембъл и здраво ги раздруса. Той отстъпи назад и го огледа — осъзнаваше колко много очи го наблюдават в момента.

— Много се радвам да се запозная с вас, ревизоре. А вашите приятели, тези чун цу … те всички ли са служители на „СимФик“?

Кембъл се огледа, нехайното му спокойствие контрастираше рязко с напрегнатостта на хората около него.

— Съвсем не. Ние правим тези вечери веднъж седмично. Идва всеки, който е някой в бездната Зом. Но много от тях са служители на „СимФик“. Сега ще те разведа и ще ти представя хората.

— Благодаря — усмихна се Ким. Държането на Кембъл го беше стоплило. И в същото време усещаше странно напрежение във въздуха около него, като че ли нещата не бяха съвсем такива, каквито изглеждаха. Отхвърли тази мисъл и реши да бъде любезен. — Досега бях горе на наблюдателната галерия. Много красиво място. Не знам защо не правят повече такива океански Градове.

Кембъл се засмя.

— Икономика. Ким. Чиста икономика. Цената на самия Град е нищожна, но да разположиш тази чудесия тук — да проведеш всички необходими изследвания и да осигуриш седемте привързващи въжета — това струва майка си и баща си. Днес просто не можем да си го позволим.

Ким кимна замислено.

— И все пак е направено.

— О, разбира се. Но доколкото засяга „СимФик“, сега имаме друга стратегия. Искам да кажа, защо да строим тези неща наново, като можем просто да получим старите? Вземи например бездната Зом. В момента притежаваме двайсет и пет процента от съоръжението. Това е максималното, което можем да притежаваме при сега действащото законодателство. Но нещата се променят — Кембъл се огледа. — Би било чудесно да развеем знамето на „СимФик“ над един от тези Градове, как мислиш?

Около тях закимаха глави, чу се одобрително мърморене.

— Но стига за това — Кембъл посегна и постави огромната си, подобна на меча лапа ръка на рамото на Ким. — Нека те разведа. Ще те представя на хората, с които ще работиш.

Ким се обърна; поведоха го.

— Кои бяха те? — погледна назад към групата, която бяха напуснали.

— Хора от компанията — Кембъл замислено гладеше козята си брадичка. — Главно администратори. Между другото, искаш ли нещо за пиене?

Ким се поколеба.

— Аз…

Кембъл спря един от сервитьорите и взе от подноса винена чаша.

— О, чудесно. Не пиеш. Това е хубаво. Някои от тези тук пият прекалено много. Пък правят и други работи. Мислят си, че не знам какво става, Ким, но аз имам свои източници. Вземи например човека в сиво.

Ким се обърна, погледна назад и видя висок мъж със слабо лице, облечен в сива коприна.

— Видя го. Добре. Това е Бонот. Алекс Бонот. Той е научен ръководител тук. Твоят пряк началник. Според документите е добър. Надежден. Честен. Но си имам съмнения. Вземи го понаглеждай, а? И ме уведоми, ако пристъпи границата.