Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Усмихна се отново.

— Както казах, Ву Ши разсъждава самостоятелно. Той ще гласува както преди. За традицията. И за да запази функциите на Седмината — сви рамене. — Колкото до Цу Ма, той е сянка на Ли Юан. Но двама срещу петима не могат да провеждат никаква политика. Ли Юан ще разбере това и в безсилието си ще се опита да ни изиграе.

Ван Со-леян премести поглед от единия си събеседник към другия и се усмихна, обзет от силно чувство на удовлетворение. Всеки имаше своята роля. Ху Тун-по щеше да предразположи към себе си Нисшите фамилии, като ги придума с нови отстъпки — отстъпки, които Ван Со-леян можеше да подготви и да представи на Съвета на Седмината като проекти, като на първо място им се гарантират постове във всички основни Министерства — постове, които практически им бяха отказвани през последния половин век.

А Чи Хсин? Той трябваше да проникне в най-висшите кръгове на администрацията на Ли Юан — да подкупи и да шантажира най-близкостоящите до младия танг. Защото те със сигурност знаеха мислите и плановете му за месеци напред.

Чи Хсин се съгласи неохотно. Но се съгласи, а неговото съгласие го обвърза със заговора. С течение на времето обстоятелствата щяха да го обвързват все по-тясно с каузата. Той щеше да се оформя от действията си, докато накрая се срасне с ролята си. А неговите действия винаги щяха да са насочени срещу Ли Юан.

— Влезте вътре — Ван прегърна двамата мъже. — Нека да пием за мира. И за един свят, по-свободен и по-щастлив от този.

Чи Хсин се усмихна и кимна, но преди да влезе, се обърна и погледна замислено тъмната река.

Ли Юан се наведе напред, разпери ръце върху студената дървена балюстрада и погледна към далечните хълмове отвъд езерото. Беше си мислил, че никога няма да се върне, но сега, преди да са минали и три години от последното му пребиваване, беше тук и сърцето му биеше силно в гърдите при мисълта за предстоящата среща.

Денят беше неестествено горещ и спокоен дори за този южен климат, но там, на северния балкон в летния дворец на Ин Цу, беше донякъде сенчесто. Двама слуги стояха зад него с наведени глави, ветрилата с дълги дръжки се вееха бавно и лениво в ръцете им.

Ли Юан дишаше дълбоко, да се подготви, но за този момент не можеше да има никаква подготовка. Той чу как леките й стъпки се приближават по извитите стъпала зад него и се обърна, внезапно объркан, като премина между слугите си, за да я посрещне. Фей Йен беше спряла на шест стъпки от края на стълбата с наведена глава.

— Чие хсия , аз…

Колебанието й беше нещо ново. Когато му беше съпруга, в нея имаше някаква естествена надменност, която му внушаваше страхопочитание. Тогава той винаги се беше чувствал по-низш от нея, но годините промениха всичко това. Сега той беше по-стар, беше танг. А тя бе една отхвърлена съпруга, прокудена от двора. Два пъти прокудена, мислеше си той, спомнил си двете години траур за брат си.

Пристъпи напред, протегнал дясната си ръка към нея. Тя премина последните стъпала и коленичи, хвана ръката му и допря устни към пръстена Юе Лун . Малката й тъмна глава бе сведена пред погледа му. Той я накара да стане, след което погледна мълчаливо към нея.

Тя все още беше красива както винаги. Същата порцеланова деликатност, за която той понякога мечтаеше, беше все още там, непокътната.

— Как си?

Тя гледаше надолу през цялото време, извърнала очи. Сега го погледна.

— Аз съм добре, чие хсия .

— Ах… — Но той чу нещо друго. Мъжът, който беше тук в деня, когато пристигна, беше просто поредният от многото любовници, които бе имала. Като че ли нещо й липсваше, че тя не можеше да задържи никого задълго.

— А Хан?

— Той порасна, чие хсия — тя замълча за момент. — Сега е с бавачките си.

Ли Юан въздъхна. Той беше чул и това. Като че ли майката избягваше сина, заради когото бе тръгнала по кривия път. Последния път, когато бе видял детето, Хан беше едва на девет месеца. А сега — почти на три години. За миг в него се пробудиха стари чувства. Загледан във Фей Йен, се намръщи, зачуди се къде е сгрешил с нея. Много пъти беше мислил за това. Вината не беше нейна. Не биваше да се жени за жената на мъртвия си брат. Всичко произлезе от там.

Той беше дошъл без намерението да я вижда, с мисълта, че тя е в Хей Шуи, на север, но само часове преди да се приземи, беше дошла тук с любовника си и плановете му да види момчето без нея се проваляха.

— Мога ли да го видя?

Тя се напрегна, безмълвна за момент, след което му отговори: