Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Ранните слънчеви лъчи лежаха като петна по върховете на скалите отсреща — ивица от червеникаво злато върху тъмните грамади. На юг беше Луксор, древната Тива. Там Градът започваше отново, стените му, гладки бели ледени скали, се издигаха на две ли в утринното небе. Ниско над реката кръжеше птица, черна над черните води, след това се спусна без звук към реката.

Ван Со-леян се обърна, облегна се мързеливо на перилото. Чи Хсин, танг на Австралиите, беше вдясно от него и гледаше надолу по реката към Града. Ху Тун-по, танг на Южна Америка, стоеше до сводестата врата и се взираше в него с усмивка. Бяха говорили цяла нощ, но това вече бе приключено; бяха стигнали до съгласие. На следващия ден щяха да започнат да действат.

Ван се усмихна в отговор на Ху и наклони назад главата си, за да се наслади на свежото утро. Наистина беше просто. Ли Юан бе започнал процеса преди година, когато представи на Съвета пакета от промени. Сега той, Ван Со-леян, щеше да придвижи нещата напред, като даде на своите приятели Отгоре да разберат, че подкрепя техните искания за нови, по-сурови промени в Едикта. По същото време с Чи Хсин Ху Тун-по щяха да финансират една групировка в наскоро отворената наново Камара, за да окажат натиск за тези промени: промени, които Ли Юан не можеше да си позволи да допусне.

— Какво ще направи той? — Ху излезе на балкона.

Чи Хсин се обърна и погледна към тях. Всички бяха равни и все пак гледаха на Ван Со-леян като водач.

Ван бе обърнал подобното си на луна лице встрани, когато проговори:

— Ли Юан ще се противопостави — след което, вече с лице към тях, добави: — Той и приятелите му Цу Ма и Ву Ши.

— И тогава? — попита Чи Хсин обезпокоено. Те бяха обсъждали това вече три пъти, но той искаше да е сигурен. — Вей Чан Ин със сигурност ще ги подкрепи в Съвета, те просто ще се наложат над нас с четири на три.

— Може би. Но смятам, че нашите братовчеди ще мислят два пъти и няма да действат прибързано. Много се е говорило за автономията на новата Камара — за това, че тя не е инструмент на Седмината. Е, ние можем да го използваме, нали? През първите няколко седмици хората ще наблюдават нещата отблизо, ще искат да видят дали Големите обещания ще бъдат изпълнени, дали сделката между народа и Седмината е сключена както трябва. Последното нещо, което нашите братовчеди желаят, е думите им да изглеждат празни. Едно искане за по-дълбоки промени, поставено публично — по конституция — в Камарата, би ги объркало много. Те, разбира се, ще трябва да му се противопоставят — нямат друг избор освен да се противопоставят — но ще сметнат това противопоставяне за неудобно.

Ван се усмихна, погледна към единия, после — към другия.

— Нашата цел е не толкова да се противопоставим на Ли Юан, колкото да го накараме да изложи действията си публично. Да го принудим да се намеси. Колкото до нас, ние трябва да се държим разумно и да приемем, че промените са трудни, но осъзнаваме необходимостта им. По този начин можем първоначално мълчаливо да поддържаме идеята, без да се обвързваме с нея.

Той замълча за момент, след което се отблъсна от перилата.

— А за Ли Юан трябва да намерим други начини да го изолираме от съюзниците му в Съвета. Трябва да направим така, че да звучи неразумно, плановете му да изглеждат лекомислени и с разрушителни последици. Може би Цу Ма ще остане с него, но Ву Ши разсъждава самостоятелно и може да му се повлияе. Що се отнася до Вей Чан Ин, той е син на баща си и като баща си ще гласува за запазване на статуквото. През годината нещата ще са се променили. Вече няма да сме четирима срещу трима, а двама срещу петима. И тогава ще използваме Съвета, за да обуздаем нашия млад братовчед.

Ху кимна възторжено, но Чи Хсин още се колебаеше. Въпреки страховете си той харесваше и уважаваше младия танг на Град Европа и се бе почувствал удовлетворен, когато Ли Юан беше действал решително срещу непокорните синове Отгоре. И все пак повече от всичко той искаше мир. Мир, за да могат синовете му да растат и да станат мъже. А Ли Юан, при цялото му уважение към него, заплашваше този мир. Чи Хсин срещна погледа на Ван и кимна.

— Така да бъде — съгласи се той.

Ван се усмихна.

— Добре. Тогава аз ще започна веднага да увещавам Вей. Носят се слухове, че нещо го тревожи. Някаква скрита печал, свързана с Ли Юан. Може би една частна среща с него ще разкрие мъката, която той таи в себе си.

— А Ву Ши? — Чи Хсин вирна брадичка, докато говореше. Това беше почти войнствен жест, непознат за самия Чи Хсин, но напълно забележим за Ван Со-леян. Той знаеше, че Чи Хсин не одобрява начина му на живот — в частност наложниците хун мао , които той държеше — но корените на това се криеха другаде. Този жест му подсказа, че не може да вярва напълно на Чи Хсин. Ако се стигнеше до съдбоносен избор, Чи Хсин можеше да застане на страната на Ли Юан.