Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Отпред е застанал Дебелия Вон — прошепна Визак с ъгълчето на устата си. — Плешивият от лявата му страна е Юн Мъртвеца, домакинът ни. Този с изпъкналите очи до него е Ли Чин, господарят на Во Ши Во — Ли без клепачите, както му викат. Скованият старец е генерал Фен, господар на 14 К. До него — високият със сакатата ръка — е Трипръстият Хо, бос на Жълтите знамена.

Сучек сведе поглед, попил всичко. Никога не беше си представял, че ще види тези мъже, събрани по собствена воля, извикани от господаря му. Страхът притискаше ключицата му. Част от него питаше дали ще доживее до другата сутрин, но мисълта, че ще изневери на Леман, го охлади, накара го да се огледа наоколо със студени, бистри очи.

Нямаше съмнение, че те бяха силни мъже. Виждаше го в стойката им, докато чакаха, в спокойната аура на превъзходство около тях; в студената безстрастна дълбина на погледа им. Враговете умираха при най-малката им прищявка, при най-лекия им жест. Но въпреки това и те бяха хора. Хора, които могат да бъдат убити. Както беше убит Лу Мин Шао.

А Леман? Той също може да бъде убит — ако се стигне до този момент, той ще е само човек. Но самата мисъл, че някой може да превъзхожда Леман му се стори погрешна, дори невъзможна, и осъзнал това Сучек отново възвърна сигурността си, защото по природа той вярваше на Леман.

Спряха на десетина крачки от чакащите. Носилката бе спусната бавно. Сучек се стегна при вида на скръстените ръце на Дебелия Вон и суровия му студен поглед. Контрапоканата на Леман — краткото неподписано съобщение — сигурно бе разгневила Вон И-сун. Идването му тук беше за него своего рода унижение. И въпреки това той бе дошъл.

Тежката коприна зашумоля, когато двама знаменосци повдигнаха гладката черна завеса, и Леман пристъпи напред от мрака на носилката — пристъпи бавно. Високата му съсухрена фигура приличаше на привидение под блясъка на горното осветление. Както винаги, от горе до долу беше облечен в бяло.

В бяло, цвета на смъртта.

Мъжете, застанали до бариерата, ахнаха. Ахнаха повече от страх, отколкото от изненада. Дебелия Вон бавно разтърси глава с широко отворена уста — не вярваше на очите си. За миг се забрави, но се обърна и потърси погледа на Червения стълб на Куей Чуан за обяснение.

— Какво, в името на боговете, става, По Лао? Къде е господарят ти? И кой въобще е този?

Но По Лао запази мълчание. Само се обърна с ниско наведена глава към новия си господар с раболепен вид.

— Нашият добър приятел Лу Мин Шао е мъртъв — произнесе Леман, пристъпил крачка напред, сякаш без да забелязва злостната забележка на Вон. — Така че позволете ми да се представя сам. Името ми е Щефан Леман и от два часа съм новият бос на братството на Куей Чуан — обърна се бавно и срещна погледа на Дебелия Вон, от когото го делеше една ръка разстояние. Гласът му беше мек, лицето — спокойно. — Радвам се най-сетне да се срещнем… Дебели Вон — очите му се задържаха върху него за миг, после огледа насъбралите се. — И с вас, чун цу . Радвам се да се срещна с всички. Слушал съм много за вас…

Леман мина покрай Вон И-сун и застана в кръга на 489. Със студено-властен поглед, готов да се бори, ако те се противопоставят на волята му за власт. Без да откъсва очи от тях, Сучек видя как се взряха в него, впечатлени въпреки волята си, може би дори изпълнени със страхопочитание — дори великият Вон И-сун. За миг ги беше завладял с откритата си дързост; никога не би успял със силата на оръжието да спечели уважението им.

Сучек потрепери. Свърши се. Леман, хун мао , узурпаторът, беше станал един от Шестимата. Бос. Един от 489. Един от великите господари на подземния свят.

След време той ще се издигне още. Да, Сучек усети абсолютна увереност в това. След време той ще бъде много повече.

Бариерата беше спусната, корабът — запечатан. Когато осъзна, че е твърде късно, Ким остана неподвижен, вторачен в таблото за полети и в цифрите на часовника; стомахът му се беше свил. С мъка се принуди да тръгне, за да доведе нещата докрай, прекоси бавно голямата зала и се насочи към пулта на охраната в ъгъла.

Младият страж го изгледа и се намръщи.

— Какво обичате?

Ким извади пропуска си за всички нива.

— Трябва да предам важно съобщение — обясни задъхано. — Жизненоважно.

— За кой кораб? — попита стражът, внимателно разгледа пропуска и му го върна, но продължи да го изучава с любопитен поглед, след като ясно видя, че е роден в Глината.

— Меридиан . Южен порт 3.