Кони Мейсън - Насила оженена

Той замълча, събудените спомени впиха болезнено нокти в сърцето му.

— Майка ти? Но…

— Тя умря, когато бях на десет години — прекъсна я Филип. — Аз… тя умря заради мене.

— Но… как…?

— Веднъж двамата с нея пътувахме към Сен Пиер, когато едното колело на каретата се откачи и изхвърча. Тя се обърна и ние паднахме в придошлата от дъждовете река. Аз си ударих главата и изпаднах в безсъзнание, а мама държала главата ми над водата, докато Жерар успее да стигне до нас. Настояла първо да изнесе мене на брега. Когато се върнал за нея, било много късно. Тя така се изтощила от това, че ме пазила да не се удавя, че не могла да се задържи над водата, докато Жерар се върне за нея.

— Лудост е да обвиняваш себе си за смъртта й — извика Габи, разкъсвана от вината, сякаш бе нейна.

— След смъртта на мама баща ми не можеше да ме понася. Знам, че ме обвиняваше, че съм оживял, а мама е умряла. Скоро след това ме изпрати да уча във Франция. Върнах се, за да стана господар на Белфонтен, след като той умря, след цели единадесет години.

— Съжалявам, Филип. Жестоко е било от страна на баща ти да те държи отговорен.

Сърцето я заболя, като си представи отхвърленото дете, прогонено от любимия си Белфонтен, забравено от баща си, както тя бе останала забравена от безсърдечните си родители.

— Тогава намерих Сесили и отново се осмелих да обичам — продължи Филип. — Но… тя не отвърна на любовта ми… в името на любовта, аз съм отговорен и за нейната смърт! Нима не виждаш? — запита той с болка. — Как бих могъл отново да обичам, когато се боя, че любовта ми ще отнеме още един живот? Тогава против волята си се влюбих безпаметно в тебе, в момичето, което се осмели да ми се противопостави.

— По странен начин показваше любовта си — напомни му меко Габи. — Странен, но понякога много нежен. И винаги с ярост, която ме оставяше без дъх.

— Чувствах, че мога да те защитя само като се държа надалече и те подчиня на волята си. Бях решен да те пречупя, да те превърна в нещо, каквото ти никога не си могла да бъдеш. Отначало не исках любовта ти, исках само твоето покорство.

— Но ме обичаше, сърце мое — прошепна Габи, сгушена на гърдите му, а косъмчетата по тях нежно я гъделичкаха. — Само да не бе рушил тази любов.

— Господи, Габи! — извика разтревожен Филип. — Да не би безумните ми страхове и глупавата ми гордост да са унищожили любовта ти? Нима съм загубил и сина си?

— Не… не знам, Филип — призна съвсем искрено Габи. — Толкова много омраза и ненавист са се натрупали между нас. Ами ако Марсел беше мой любовник? Ами Роб?

— Всичко това няма значение. Казах ти вече, миналото е мъртво. Животът ми не представлява нищо без тебе и Жан.

Сякаш за да подчертае думите си, Филип плени устните й, подканвайки ги да се отворят с леки близвания, за да достигне до свежия й дъх. Габи започна полека да реагира; пулсът й се ускори, ръцете и краката й омекнаха, тя се разтопи и се вля в твърдото му тяло. Ръцете му се движеха безспирно по гърба й, притискаха стройните й хълбоци до неговите, обхващаха гальовно нежните й гърди.

Преди Габи да разбере какво става, Филип я събличаше с внезапно омекнали пръсти. Когато тя остана облечена само в сребристи лунни лъчи, той смъкна собствените си дрехи и легна до нея, заключвайки я в плътна прегръдка. Нежното ухание на парфюма й го замая с вълшебни спомени за миналите наслади, които предстоеше да оживеят отново.

— Искам те, скъпа — прошепна той, допрял устни до уханната й плът. — Нуждая се от тебе с всяка фибра на своето същество.

Габи лежеше тихо, толкова тихо, че Филип помисли, че е заспала. Но очите й бяха широко отворени и се взираха в него, дишаше плитко и тежко.

— Не се плаши от мене, любов моя. Никога вече няма да те нараня. Ако не ме искаш, трябва само да кажеш и ще си отида.

Тя не каза нищо.

С доволна въздишка Филип я целуна силно, подари й езика си, а тя го прие жадно. Устата му се спусна към гърдите й, обсипа с нежни целувки първо едната, после другата, а зъбите му леко стисваха втвърдилите се зърна, докато тя не започна да потръпва. Устните му прогориха огнена пътека по корема й чак до влажното място между бедрата. Тя замря, но Филип леко побутна настрани коленете й и повдигна ханша й. Габи издаде стреснат вик, когато почувства езика му, горещ жаден, неуморен. Изви гръб и затисна уста с ръката си, сподавяйки един стон. После хълбоците й се затресоха в див ритъм, докато в мозъка й не започнаха да се възпламеняват искри и тя се затърчи сякаш в несвяст, без да престава да вика, докато разпален до бяло пламък пронизваше плътта й.