Артър Кларк - Последната теорема

Ранджит отвори уста да увери бившия си преподавател, че едва ли има друг човек на Земята, който да е минал успешно през повече проверки за надеждност, но се спря, чудейки се дали статутът му не е бил отменен. Ворхулст вече питаше:

— Ами ти, Ранджит? Освен че си открил доказателството на Ферма и си се оженил за най-хубавата специалистка по изкуствен интелект в Шри Ланка, какво ново около теб?

Оказа се, че Йорис Ворхулст е чул доста за приключенията на бившия си студент и иска да научи още. Откараха в приказки, докато стана време за вечеря. Ранджит не искаше да моли за помощ пред всички, а и разговорът се насочи към световните новини, които леля Беатрикс следеше редовно.

— Пращат в Китайско море баржи, натоварени със стари танкове, самонасочващи се ракети и прочие неща от въоръжението на Северна Корея и ги изхвърлят във водата — уведоми тя сътрапезниците. — Уж така щели да създадат изкуствени рифове, където рибата да се размножава. А в един репортаж показаха нещо като гилотина, като онези от времето на Френската революция, само че висока колкото пететажна сграда, с която нарязват междуконтиненталните им балистични ракети. Предполагам, че предварително източват горивото и изваждат бойните глави.

— Така е, освен това отделят всички метали, които подлежат на рециклиране — добави Йорис. — Цели товарни влакове с метал заминават за Сибир. Според руснаците, това било част от репарациите, които корейците трябвало да им платят. А чухте ли за изборите, които са насрочени?

— Че сме чували, чували сме — отвърна Мира. — Но нищо не разбрахме.

Йорис се усмихна унило.

— И при мен е така. Но в Китай говорих с една жена, която е била там, и тя се опита да ми обясни. Първо, основната изборна единица не е градът или кварталът, в който живее гласоподавателят, а произволно подбрана група от десет хиляди души от цялата страна, които са родени на един и същи ден. От тези десет хиляди компютърът избира на произволен принцип трийсет и петима, които стават ръководители на своята група. И тъкмо те се срещат всеки месец на едноседмични заседания някъде в Корея и избират един за председател — нещо като кмет, — както и законодателен орган, който да издава разрешителни, да планира строителни проекти и неща от този сорт. Освен това издигат съдии и представители за националния законодателен орган и прочие.

— Звучи доста сложно — отбеляза майка му. — А и онова, дето компютърът ги избирал на случаен принцип? Не беше ли идея на един фантаст отпреди трийсетина години?

Йорис кимна.

— Най-добрите идеи винаги са техни, не мислите ли? Но системата не може да заработи преди да се възстановят комуникациите, което ще отнеме поне още месец-два. Може би дотогава ще е станало по-ясно.

След вечеря гордите родители настояха да покажат на Йорис колко добре плува детенцето им, а мевроу Ворхулст настоя синът й да си легне едновременно с Таши. Откакто за последно бил спал в леглото си, обиколил половината свят, така че било крайно време да си почине!

За Ранджит това означаваше поредния пропуснат случай да помоли за помощ. След като Наташа и Мира заспаха, Ранджит се измъкна в дневната и включи тихо телевизора да изгледа новините. Съветът за сигурност беше издал нов пакет строги предупреждения към страните, които водеха война или бяха на прага на бойни действия. В официалното изявление не се споменаваше за „Тих гръм“, но Ранджит не се съмняваше, че войнолюбците го включват в сметките си. Замисли се дали не е направил грешка, отхвърляйки предложението на Гамини. Pax per Fidem явно беше в центъра на събитията, за разлика от Коломбо.

Ядоса се и изгаси телевизора. Реши, че ще е по-добре да поспи, а сутринта да поговори с Йорис, преди той да е тръгнал за строителната площадка на терминала.

Но отнякъде се чуваше тиха музика.

Ранджит навлече един халат и тръгна да види какво става. Откри Йорис на балкона с изглед към градината — седеше с чаша в ръка и зяпаше луната под тихите звуци на включено радио. Видя Ранджит и се усмихна неловко.

— Хвана ме. Тъкмо си мислех къде точно бих искал да кацна — там горе, след… колко, пет-шест години, когато Небесната кука бъде готова и мога да ида там. Морето на спокойствието или Морето на кризите, или някъде на обратната страна, колкото да се изфукам. Седни, Ранджит. Искаш ли да ти забъркам един коктейл?

Ранджит определено искаше, а Йорис се беше запасил с необходимите съставки. Ранджит взе чашата с готовата напитка и кимна към луната, почти пълна и с ясно очертан релеф в безоблачното небе.